Смъртта е само началото

Йоите въздъхна.
-Незнам кой е по-мъртъв от двамата..ти или аз?

-Двамата по-равно...Нем...Всъщност аз...Ти все още чувстваш болка.-каза Анна и седна на дивана до него...

-Но това че имаш съвест към мен те прави малко жива.-отвърна Йоите тихо..

-Мислиш ли?-попита Анна..
ТЯ остана очудена...

-мисля че да.-кимна Йоите.
-Освен ако не чувстваш съвест към мен.

-Чувствам...Естествено.-ухили се Анна

-Тогава считай теорията ми за вярна.-отвърна й хладно Йоите и погледна навън..

-Струваш ми се някак охладнял.-отговори Анна

Йоите проникна дълбоко в душата си..охладнял..ами усещаше топлинка,може би затова отвън бе охладнял?
-Да тръгваме.-отряза я той без да отговаря на мнението и й се изправи от дивана..

-добре-съгласи се Анна...
Облече роклята..макар още да бе влажна и тръгна към вратата

-Следващата ни работа е да стигнем до селото Бантен където ще получим повече информация.Не убивай никой,ще предизвикаш само проблеми.-отвърна й Йоите все още малко хладно и излязоха от къщата..

-Ок...Няма .-почти обеща Анна..
Тя..да не убива...Та това си беше чисто мъчение...

Хехе,еми ще трае .
Двамата тръгнаха по един път водещ към Бантен..

Вървяха в мълчание...Беше адски кално и мокро...Анна вървеше бавнои внимателно...По едно време й се наложи да настигне Йоите...Затича се и се подхлъзна....

Йоите рязко се обърна към нея и я хвана.
-Внимавай.

-Добре..-измънка Йоите и я изправи.

Двамата започнаха да навлизат в мъглива част на поляната или гората...Вече не помня какво е...

Горичка горичка..
Йоите спря за миг и седна на земята..извади някакво листче от джоба си и започна да чете нещо на неразбираем език.

Анна предположи че е някакво заклинание и изчака...

Правилно е предположила..скоро мъглата започна да се изчиства..

-Хм....Глупаво е да скриеш село в мъгла...
Анна отметна един кичур от косата си назад...

-Времената са такива..-измънка Йоите и си прибра лисчето след като свърши.
-Да тръгваме..