Смъртта е само началото

-За да не те объркам с друг.-ухили се Анна и се облегна на него...
Явно беше доволна от това което направи..

-Какво имаше предвид под "моят" Йоите?-попита той и я погледна объркано..

-Моят партньор...В случай че някой се представи за теб,ще знам че не си ти...Спокойно....Белегът няма да изчезне...
Анна го погледна уверено..

-Ако съм аз и ако се осъмниш в мен ще хвърчат крайници.-отвърна тихо Йоите и я погледна хладно.
-Гарантирам ти.

-Значи!!!Не разбра ли че не ме плашиш?-попита Анна раздразнено и опря нож в гърлото му,като направи лека раничка...

-Кой е казал че искам да те плаша?Ако не съм аз,и ако се осъмниш в мен няма да те атакувам..но ако съм аз и ако се осъмниш,ще те разчленя.Така ще ме познаеш защото ако ми направят клонинг и раната на вратът ми и тази на гърбът ми ще ги има.

-Не е вярно.-засмя се Ан.-Клонинг се прави чрез Днк...Няма начин да разберът че имаш моето има на гърба си от Днк-то...
Тя се засмя самоуверено..

-Ами като ни виждат заедно ще се сетят.Кой друг би ме докоснал,камо ли писал име на гърбът ми?-измънка Йоите и въздъхна..

-Защо пък точно аз?-учуди се Анна...
Тя май не го разбра точно но..все тая...

-Защото никой не е оставал жив или цял след като ме е виждал.И съм станал известен с това във светът.Известен като Кира,убиецът.

-Е...Аз съм известна просто като Анна...Но е достатъчно...Дочух че даже вече плашат децата с мен..
Тя се засмя..

-Да..смешно.."Изяж си закуската иначе ей сега Анна ще дойде и ще ти отреже езика".-изцитира Йоите и се усмихна меко,първия път в който се усмихва..

Анна се загледа в него съсредоточено...
-Харесва ми..

-Кое?-попита Йоите и се обърка..

-Усмивката ти е чаровна.-каза Анна и докосна лицето му...
Беше някак съсредоточена...

-За какво си мислиш..?-попита Йоите тихо..

-Ъм..извинявай.-тя се отърси от мислите си.-Просто...Имаш краси ва усмивка..
Анна се осъзна...

-Това вече го каза..има още нещо..

-Няма друго.-поклати глава Анна...
Вече беше готова че може да и направи нещо и натисна леко с ножа...

-Какво ще правиш сега?-попита Йоите тихо когато усети ножа..

-Предпазни мерки...За да не се опиташ отново да ми направиш нещо.-каза му Анна и отдръпна леко ножа...

-Е и?Не те боли когато ти правя нещо.-измънка Йоите и докосна с пръст вратът си.

-Няма значение.-отвърна Анна..
Тя дооксан с пръст лраничката която бе направила и тя зарастна бързо...Останаха само капките засъхнала кръв

-Не те ли боли наистина..разочароващо е..-измънка Йоите тихо и погледна надолу.

-Не всички изпитват болка..
Ана прокара пръст по острата част на ножа,толкова остра че дори от това леко минаване с пръст тя се поряза..