Смъртта е само началото

-Как мога да те накарам да чувствам болка..?-попита Йоите и махна ножа като докосна пръста й внимателно и махна капчицата кръв..

-Но аз не искам да чувствам.-каза му Анна и го погледна рязко..

-Защо?Аз искам.-възпротиви се Йоите макар и студено..

-Тялото си е мое!-отряза го Анна.-Няма и толкова...
Тя го погледна самодоволно..

-Моля те..-примоли се Йоите и я погледна студено но някакси жално..

-Не...
Анна беше твърдо решена че не иска чувствителност..

-Моля..-той я гледаше мило..:3

-Значи ще си намеря някой друг заложник..-измънка Йоите и въздъхна,някой заложник който чувства болка.

-Аз вече не съм ти заложник-напомни му Анна.-НЕ помниш ли че вече сме сътрудници?

-о да.-кимна Йоите и отметна един кичур от лицето си.

-А така...
Анна се изправи и седна на перваза на прозореца..

Йоите насочи ръката си към нищоподозиращата Анна и една рана се отвори в гръбнака й след което тя падна през прозореца.
-И все пак ми е хубаво когато ти правя така.-измънка спокойно чернокоското и седна на дивана,удотлетворен.

Анна влезе през вратата....Цялата беше кална и във зелени листа...По изражението й личеше че не е останала очарована....
-ЙОИТЕ!!!!!СЕГА ПАК ТРЯБВА ДА СЪХНА!!!
Тя запрати към него един кунай,който много точно го уцели в гръдният кош..

Йоите замръзна на място.
-За разлика от теб аз чувствам болка и мога да умра..-измънка той и изкара куная все още не показвайки болка но у чувстваше.

Йоите пусна куная на земята и седна на дивана.
-Ако аз умра какво ще правиш?

-И няма да ти пука?-разбира се..значи Йоите си бе мъртвец още сега..

-Ъм...Ще ми пука.-ухили се невинно Анна...
Тя хвана роклята си и като парцал изтиска водата от нея...

-Да бе.-отвърна тихо Йоите.

-Ще ми пука.-тропна с крак Анна и го погледна уверено..

-..пак ще повторя..ДА БЕ.

-Не спори с мен!!!НЕ знаеш какво изпитвам така че си трай...Все пак ще ми е малко съвестно...
Анна сви рамене..

-Защо ще ти е съвестно?-продължи да пита Йоите със студено тон..