Дома на Бил Каулитз

-Махни се от гаджето ми, момиче! - извика тя и бутна Алис.
-М-моля?
-Казах да се разкараш!

-Г-гадже???
-Точно така.-каза момичето и целуна Бил.След това излязоха от бара.Алис си стоеше там и плачеше.
-Значи не съм се върнала...не знам къде съм...той си има гадже...няма къде да остана...намерете ме по-скоро и ме убийте.
Ала след като изрече това...

..до нея сякаш от нищото се материализира Том и я прегърна през рамото.
-Защо плачеш..?

Момичето се стресна и изпищя.Щом видя, че това е Том малко се успокои.
-Не е твоя работа.-каза тя когато се сети какво беше станало преди между Том и нея.

-..Хей.. Съжалявам за каквото и да е станало.. Нека да се запознаем. - усмихна се Том и и смигна. -Аз съм Том.. Том Каулитз, а ти? ^^

-Алис...Хамилтън...-каза момичето и се опита да спре да плаче, но не успя.
-Няма за какво да съжаляваш.-каза тя."Е, всъщност има, но след като не съм се върнала ти няма как да знаеш какво е станало помежду ни..." помисли си тя.

-Какво е станало помежду ни ли? - облещи се Том насреща и.
-Чакай, какво, можеш да четеш мисли?
-Да.. Какво, по дяволите, е ставало между нас?

-Бяхме гаджета, но ти ми изневеряваше с една блондинка...-каза му тя.

-МОЛЯ? Алис, разкажи ми.. ВСИЧКО!

-Дълга история...
-имам време-каза Том
-Добре...преследват ме и искат да ме убият.Когато ме убият се връщам в миналото и се опитвам да избягам от съдбата си.Не знам какво стана но този път попаднах в друг свят...незнам защо.-и така Алис почна да му разказва своята история.Разказа му всичко и тогава той...

-Хм, интересно.. Но не мисля, че това съм бил аз.. Мисля, че спомените ти са грешни.. В това семейство аз съм добрия, а брат ми минава през момичетата като торнадо.. Така че мисля че се бъркаш. - каза Том и се ухили.

-Напротив...ти беше...а Бил ме изигра...целеше само да приспя с него...а ТИ ми изневери...-каза му тя и погледна настрани.Няколко сълзи се стекоха по лицето й при спомените за Бил...

-Съжалявам.. - каза Том. (Айде дано да е добре така) ХД

Бяха минали близо две години, откакто се случи историята с Алис.. Бил не беше виждал момичето оттогава, тя сякаш бе изчезнала вдън земя. Звъня и много пъти, пускаше детективи да я търсят, но разбира се, нищо. О не. Всъщност, веднъж отговори на едно от обажданията му. Е.. Отговори беше много, много грубо казано. От другата страна на линията се чуваха просто психарски крясъци, смехът на няколко момчета и плачът на Алис.. А след това някой изкрещя "Е, БИЛ, КУЧКО, ЯКО ЛИ ТИ Е, ПРИЯТЕЛКАТА ТИ Е ПРИ НАС, КАКВО МОЖЕШ ДА НАПРАВИШ". Изведнъж всичко прекъсна, а при следващия опит на Бил да се обади, се чу само "Телефонът на абоната е изключен или е извън обхват, моля, обадете се по-късно." И оттогава.. Нищо.
Бил се беше облегнал на прозореца и пушеше, когато в стаята влезе брат му.
-Добре ли си? Разбрах, че и този път е нямало никакви следи от нея..
-Да.. Детективите не могат да направят абсолютно нищо по въпроса, започвам да се отчайвам вече, търсим я от толкова много време.. Сякаш просто се е заровила някъ-- - в този момент Бил бе прекъснат от звънеца. Остави цигарата в пепелника и погледна Том странно. Часът беше 3:30 сутринта, кой можеше да е? Отиде да отвори вратата, а там завари...

Пред вратата стоеше не кой да е, а Алис. Дрехите й бяха разкъсани, имаше белези и рани по цялото тяло. В очите й се виждаше толкова много болка. В мига, в който Бил отвори вратата момичето го погледна. По лицето й почнаха да се стичат сълзи. Тя протегна ръка към него и по устните й можеше да се прочете името му. Нямаше дори сили да говори..Веднага щом направи това припадна. В продължение на три дни Алис не се събуди. Когато най-накрая го направи можеше само да лежи в леглото без да каже нищо.

Повече от 2 седмици Алис нямаше сили за нищо, само спеше и се хранеше. Хубавото беше, че раните и зарастваха бързо, явно се възстановяваше добре, но Бил много се притесняваше, че са и направили нещо, за да не може да говори, все пак близо 3 седмици не беше проронила нито думичка. Момчетата бяха загубили надежда, че въобще ще проговори някога.
Близнаците бяха в кухнята, готвейки вечеря за себе си, след като бяха оставили Алис на горния етаж да спи. Или по-скоро Бил готвеше, а Том гледаше как да му пречи, буташе му се, хапеше го по рамената, което пък караше Бил да спира да се занимава с храната, за да може да се обърне и да зашлеви брат си. Бяха седнали да вечерят, когато телефонът на Бил зазвъня на пожар. Беше детективът, на който бяха наложили задачата да открие момичето, което сега лежеше горе..
-Тоз пък. Сетил се кога да я търси.. - измърмори момчето и доближи телефона до ухото си. -Слушам.
-Г-н Каулитз, намерихме Алис! Тя е във вашия квартал, забелязали са я..
-Да, знам, тя от 3 седмици е у нас и ние се грижим за нея. Благодаря все пак. - учтиво го отряза Бил.
-Но, г-н Каулитз, заплащането ми.. - с един последен клик Бил приключи обаждането и се върна към вечерята си.
Момчетата вече бяха приключили и бяха в дневната, гледайки телевизия, когато чуха вратата да се отваря, една рошава глава да се подава оттам и чуха звънкият глас на Алис за пръв път от 2 години насам..
-Бил, гладна съм.
-АЛИС, ТИ СИ ДОБРЕ!! - близнаците се метнаха върху момичето и я запрегръщаха със сълзи на очите.
Скоро момичето се възстанови нацяло и тримата започнаха живота си отначало.. А Бил се опитваше да крие чувствата си от Алис.

Беше вечер и Том бе излязъл навън по работа. Алис беше в банята и си взимаше душ. Тъкмо когато бе излязла от ваната усети топлите ръце на Бил около кръста си.
- Б-Бил..какво правиш?
Цялото й лице бе почервеняло. Той не отговори..вместо това я прегърна още по-силно. Момичето се обърна и се вгледа в очите му. Гледаха се в продължение на около минута, след което Алис се приближи, обви ръце около врата му и го целуна. Бил я прегърна, притискайки голото й тяло плътно до неговото. Целувката имаше солен вкус..вкуса на сълзите които се стичаха по лицето на Алис.

Усещайки сълзите, стичащи се по лицето на момичето, Бил се отдръпна и погледна към Алис, страхът се четеше в очите му. Той я прегърна.
-Не.. Какво си мислех.. Не трябваше да го правя, Алис, съжалявам, моля те, прости ми.. - двамата дълго стояха прегърнати. -Хайде, нека да излизаме оттук, трябва да се изсушиш, ще настинеш, какво ще те правя после!
Алис се засмя. Бил каканижеше като дърта селянка, колкото повече говореше, на нея толкова по смешно и ставаше.
-Млъкни, млъкни, хайде да лягаме да спим..

Двамата се запътиха към стаите си. Алис си легна и загаси лампите. Ала колкото и да се опитваше, не можеше да заспи. Бе толкова объркана..това с Бил беше минало и тя имаше симпатии към брат му. Но защо тогава се чувстваше така? Защо имаше чувството че ще се разплаче всеки момент? Защо все още живееше в миналото? Том още го нямаше и Бил сигурно вече бе заспал. Момичето стана от леглото и отиде в неговата стая. Той спеше. Замисли се за момент, след което се пъхна под завивките до него и го прегърна.

Бил усети, че нещо се бута в леглото му и се размърда, обръщайки се на другата страна.
-Том, ако пак се опитваш да ми направиш номер, като да ме залепиш за леглото или нещо от тоя сорт, по-добре се разкарай, преди да съм се разбеснял и да те бутна през прозореца. - измърмори момчето и се опита да бутне нещото от леглото си.
-Бил, спри да ме буташ, аз съм. Позволи ми да остана.. Не мога да заспя.
Бил се изправи, погледна сънено момичето, усмихна се малко накриво, все пак му прекъсваха съня за красота и протегна двете си ръце, за да я прегърне.

Обаче вместо да я прегърне хване бюста й. Момичето се изчерви но нищо не каза..а той..Той дори не разбра какво точно е хванал. Е, поне в началото
- Ъм Алис..не ми казвай че това са..О Боже съжалявам!! Просто исках да те прегърна.. ><
- Н-няма нищо Бил.
Настъпи момент на тишина. Алис се приближи и се сгуши в него. Това й навяваше толкова много спомени..но той едва ли си спомня. Поне според нея.. След известно време тя наруши тишината с думите:
- Бил...какво мислиш за нас?

Бил се размърда нервно в леглото и изсумтя. Нужно ли беше да отговоря на този въпрос? Наистина дължеше обяснение на Алис за чувствата си, но не искаше да и казва истината... Затова скалъпи тъпа лъжа.
-Ами... Мисля, че си страхотно момиче, но не мисля, че мога да те направя щастлива. Дори и да имах чувства към теб, може би не трябва да сме повече от приятели. Искам да си възможно най-щастлива, а и знам, че си влюбена в брат ми.
Алис подсмръкна и се обърна на другата страна. Бил усети как тя мърда и се опитва да се измъкне от леглото.
-Аз мисля.. да се прибирам в стаята си... Лека нощ, Бил. - Алис стана от леглото, стараейки се да вдига възможно най-малко шум и затвори бавно вратата след себе си.
"Браво, Бил, пак успя да сговниш нещата, добра работа." помисли си момчето, обърна се с лице към стената и затвори очите си. Разбира се, не успя да заспи цяла вечер, въртя се непрекъснато и постоянно се ослушваше за Алис. На другата сутрин приличаше на призрак.

Веднага щом Алис излезе от стаята на Бил, падна на колене на земята, опирайки се в стената. Известно време стоеше неподвижна, мислейки за това, което Бил ѝ бе казал, и усещаше как очите ѝ бавно започнаха да се насълзяват. Само след миг по лицето ѝ започнаха да се стичат сълзи изпълнени с болка от всичко, което бе преживяла с Бил. Приближиха се стъпки към нея, но реши да не поглежда нагоре.
-Алис?
Това бе гласът на Том. Страхотно. Човекът, който най-малко искаше да види в момента, бе точно пред нея. Момчето се наведе до нея и отметна кичурите коса, закриващи лицето ѝ.
-Х-хей...какво има? Защо плачеш? - попита загрижено той. Момичето скри лицето си с ръце и изплака:
-Том...моля те остави ме на мира...Точно в момента не искам да говоря с никого..
Той стана, погледна я и я обгърна с ръцете си, вдигайки я от земята. Прегърна я нежно, след което я отведе до стаята ѝ. Постави я нежно в леглото ѝ, зави я и легна до нея. Заспаха прегърнати под завивките. Когато Том се събуди, блузата му беше мокра от сълзите на Алис. В следващите няколко дни тя не излезе от стаята си и отказваше да се храни. Том бе много загрижен за нея и се чудеше какво толкова е станало.

След случката с Алис Бил се нуждаеше от малко време, в което никой да не му досажда, затова събра багажа си и си купи билет за първия самолет до Буенос Айрес, за да се срещне със старите си приятели. Резервира стая в един от най-елитните хотели в града. А той всъщност искаше да отиде в Маями и да си наеме много курви.
Е, курви имаше и в Буенос Айрес, и то в изобилие, така че той нищо не губеше. Но имаше време за тях. Бил бързаше да намери хотела си, но GPS-ът и местните жители изобщо не му помогнаха в търсенето. 2 часа, много мъка и много развален испански по-късно Бил успешно бе достигнал хотела и дори се беше настанил в стаята си. Обади се на Хорхе и Джулия и си уговори среща с тях.

След като Бил замина, Том и Алис останаха сами в къщата. В началото бе изключително неловко. Том отчаяно се опитваше да разбере какво е станало и защо тя плачеше в онази нощ. Момичето обаче му казваше, че няма значение, защото станалото беше вече част от миналото. Миналото, което тя се мъчеше да забрави. Една нощ седеше на прозореца и гледаше звездите, когато вратата на стаята ѝ се отвори и в нея влезе Том.
- Здравей Том. - усмихна се Алис - Какво има?
- Нищо...просто исках да те видя. - отвърна момчето и седна на леглото(което всъщност беше точно до прозореца). Усмивката ѝ стана още по-голяма и бузите ѝ се зачервиха. След няколко минути неловко мълчание, Том хвана ръката ѝ и придърпа момичето в прегръдките си. Алис го погледна, след което впи устни в неговите.