Дома на Бил Каулитз

...

Бил отвори вратата с крак, влезе и отново я затвори с крак. Положи припадналото момиче на леглото си и се опита да я събуди.

Момичето все още спеше...
-Т-том...защо...?-булнуваше тя.

Бил се вторачи в мацката.
-Том ли...? К'ъв Том..?

-Каулитз-прошепна момичето на сън.

Бил се изсмя.
-Том лии...? Моя Том, значи... Хаха, не и е трябвало да се хваща с него...

Момичето продължаваше да спи...
-Бил...сладък си...-бълнуваше тя.

Бил не се стърпя и се изхили много силно при думите на Алис.
-СЕГА ПЪК СЪМ АААЗ??

При смеха на Бил Алис се събуди.
-К-какво има?-попита го тя.

Бил през смях и разказа.
-Първо бълнуваше Том, след това бълнуваше мен...

-МОЛЯ?!?!-извика момичето а след това съвсем тихичко каза:
-Но аз си мислех за теб през цялото вре-после се осъзна и млъкна.

-Споко, нищо не каза, освен че съм сладък, което ми хареса. - Ухили се момчето.

Момичето се изчерви лекичко и го попита:
-Наистина ли само това съм казала???

Бил се усмихна.
-Да, наистина само това..

Алис се усмихна.Изведнъж се огледа и забеляза,че е на леглото на Бил и,че той е без горница.
-Правели ли сме нещо?-попита го момичето и се изчерви..."хубаво тяло"мислише си тя.

Бил се подсмихна перверзно.
-Наах, нищо съществено.

-Значи...сме правили нещо.-каза момичето и силно се изчерви.
-К-какво...сме правили.-попита го тя изчервявайки се още повече мислейки си какво може да са правили.

Бил се засмя.
-Освен че припадна и те донесох на ръце и после те слушах как ми казваш, че съм готин, нищо друго не е ставало за жалост.

-З-за жалост???-момичето бе облекчено че нищо не са правили...но се чудеше защо Бил каза "за жалост"...изведнъж се сети за нещо и хубаво огледа момчето.

Бил с лека усмивка проследи погледа на момичето, който падаше на всички части от тялото му, и се чудеше защо го оглежда.

-Сега се сетих от къде си ми познат!-ахна момичето и се усмихна.След това добави:
-Ти си Бил от Токио Хотел!

Бил направи саркастична физиономия.
-Такааа лииии? Не знаех..?

-Много много много съжелявам че не те познах...просто без грима е малко трудно да те познаят.-каза момичето а след това попита:
-Тааааа...може ли един автограф?

Бил я погледна като изтрещян.
-Ъъъ... Да, предполагам, че може, само кажи.

Момичето си свали блузата и остана по сутиен...на който пишеше "I love Bill Kaulitz"
-Е...тук става ли?