Дома на Бил Каулитз

Бил погледна ръцете си учудено и каза:
-И аз самия не знам, просто се сетих, че навремето майка ми ми беше казала, че имам специялни лечителски сили...

Алис се приближи към него и го целуна нежно по устните.
-Благодаря-каза тя.

Бил се изчерви и смотолеви:
-Ммм, няма за какво.. Беше ми интересно..

Момичето се усмихна много сладко и го погледна право в очите.Тогава Бил я събори на земята и...

...и за почна да я целува страстно. ПО някое време започна да разкопчава блузата и, а тя..

...каза изчервена:
-Б-Бил недей.-ала той продължаваше.

И продължаваше, и продължаваше. Секунди след това Алис беше полу - гола, а Бил все още с дрехите си. Момичето явно забеляза това, защото...

...каза:
-Не ти ли стана горещо с тези дрехи?

Бил се изсмя и я погледна.
-Мм... Ти можеш ли да ми помогнеш..?

Алис се усмихна.
-Мога но не искам-каза тя.

Бил я изгледа отегчено и рязко се изправи.
-Хубаво, ти си решаваш - дръпна се настрана от Алис той и запали цигара.

Алис се приближи до него и каза:
-Виж...не че не искам но имам чувството че отново ще ме използваш.

Бил бавно издиша дима и се обърна към нея.
-Само така си мислиш, но все пак живота си е твой...

Момичето го изгледа и въздъхна.
-След всичко което ми се случва се научих да не се доверявам на никого.Според теб 100 години малко ли са за да науча това?-каза тя.

Бил се обърна леко изненадан към нея.
-100 години ли..?

-Да.Връщах се назад толкова време.Винаги ме убиваха.Накрая успях някак си да избягам и да дойда тук.

Бил я погледна и каза:
-Сигурно си от лошите.. Щом те убиват, и убиват, и убиват... Щом си толкова преследвана...

Алис не го погледна.Тя мина покрай него без дори да го погледне за секунда.Тя застана до прозореца и погледна навън.Започна да вали.Въздъхна.
-Скоро ще се върна.-каза тя и отиде в коридора на блока.Когато минаваше до вратата на апартамента прошепна съвсем тихо:
-Но ти няма да ме помниш.

Бил хвърли цигарата си през прозореца, а току-що завалелият дъжд намокри ръката му. Той погледна вратата и замръзна на едно място за две - три секунди. След това легна на леглото и се загледа в тавана, мислейки за изминалия ден.

Алис вървеше из дъжда.Вървеше и плачеше.
-И този път се провалих.-след което извади от джоба си една бележка.Погледна я и заплака повече.Сълзите и падаха на нея.
-Не можах да му я дам.
Скоро се появи и един миниван.От него излязоха хора облечени в черно.Имаше и една жена с черна качулка на главата и не се виждаше лицето и.
-Давай.Убий ме.Винаги така става.
След няколко минути се чу истеричен писък.Алис бе убита.Навсякъде имаше кръв.Кръв имаше и по бележката която бе паднала на земята.Вятъра я отвя и тя се приземи на перваза на прозореца на Бил.След няколко часа Бил бе включил телевизора.По канала даваха новините.Говореха за убиийства:
-Днес бе намерено мъртво момиче в центъра на града.Млада е,на около 17.Била е убита с ножици.

-В село Хинамизава е изтекъл отровен газ и е убил всички.Живеещите хора са били около 2000.Няма оцелели.Хората от съседния град твърдят,че е било от атомни отпадъци,но останалите мислят,че е било масово убийство.

Бил зашири с очи из стаята и погледа му се спря на отворения прозорец. Стана от дивана и отиде до него. Странно, но на перваза имаше някаква бележка. Бил я разтвори и зачете...

"Бил,когато четеш това сигурно вече ще съм мъртва.Иска ми се да не ме забравиш,но това е невъзможно.Следващият път когато се срещнем(ако това изобщо стане) няма да ме познаваш.Искам да ти кажа,че ти беше страхотен...не съм обичала някого толкова силно колкото теб...ще ми липсваш.Дори и да не ме помниш аз винаги ще те пазя в сърцето си.
Алис"

пръстите на Бил се изцапаха с кръвта от бележката.

Алис отвори очи.Намираше под едно дърво в парка.
-Къде съм?-попита тя.Тя бе попаднала в друг свят, ала не знаеше.Мислеше, че е в миналото.Момичето вървеше нанякъде,но и тя не знаеше накъде. Влезе в един бар.Там видя Бил.Алис се затича към него и го прегърна плачейки.
-Бил...мислех, че повече няма да те видя...

Бил я изгледа стреснато.
-К.. Коя си ти?
-Бил.. Не ме ли позна? - проплака Алис.
-Не.. Не съм те виждал дори!

-Бил!Аз съм...Алис...-плачеше тя, гледайки го в очите.След малко дойде едно друго момиче и каза...