Каменния храм

Момчето се изправи.
-Ще ти помогна.-отвърна й той и се усмихна меко.
-Нямам много време,може би 3-4 месеца останали.Но както и да е,ще ти помогна да цениш това което имаш.Може ли да бъдем приятели?-попита то направо и се усмихна меко.

Моргана се приближи и кимна...
-Може да бъдем приятели..

Рик кимна и хвана ръката на Моргана.
-Благодаря.Можеш да ме използваш по какъвто начин желаеш.-той се здрависа с нея.

-Ъм как така да те използвам?
Тя не го разбра особено добре..

-Ами аз имам силата да убивам и изтезавам само с ръка или посочване с пръст,можеш да ме използваш както правят всички други.-отвърна Рик и я погледна безчувствено.

-Не искам.-поклати глава Моргана.-Нямам навика да използвам околните..

Рик малко се изуми.
-Добре.-отвърна й той и погледна към небето.
-Все пак..забравих за какво беше тук.-отвърна й той и се усмихна меко.
-Често забравям,би ли повторила причината поради която си тук?

-Търся си компания...Оу...Забравих да се представя...Аз съм Моргана Монрон..
Моргана се усмихна

-Е аз вече ти се представих.-отвърна й Рик и се усмихна на Моргана.
-Името ти е доста разпространено в недрата на земята.

-Не съм забелязала.-откровено каза Моргана.-С какво съм толкова известна?
Тя го погледна с изгарящо любопитство....

-Незнам наистина,аз само съм средство там.-поклати глава Рик и погледна към небето.

-Това е гадно....Просто да те използват...
Моргана се усмихна...Седна на земята...

-Свикнал съм.-отвърна той тихо и погледна надолу.
-Когато си купиш салам,ти го ядеш нали?Салама осъзнава че е създаден за да бъде използван,изяден.Същото е и с мен.Аз съм създаден за да съм използван.-отвърна Рик и погледна към Моргана.

-Избягвам човешка храна,но схванах идеята.-почеша се по главата Моргана.-Все пак не трябва да се предаваш...

-Но няма значение нали..?-помисли си той и погледна към Моргана.
-Когато започнеш да ядеш човешка храна няма да се предавам.-отвърна й Рик и се усмихна злобничко но едва видимо и крилата и опашката му пак се появиха,дяволските крилца и опашчица.Той направи рокендрол знак и се направи на приятно разсеян.

-Ъъъ.-Моргана направи глупава физиономия.-Аз съъм вампир...Храня се с хора...Добре де ...полу вампир но пак се брои..
Тя вдигна поучително пръст във въздуха...

-Казах "човешка храна" не човек.Ти ядеш хора,аз ти говоря да ядеш нещата които хората са създали.-отвърна момчето и отново я стрелна с победоносен поглед,крилцата пъркаха зад него дяволито а той имаше приятно-разсеяна и невинна физиономия.

-Ам...и малките дечица са създадени от хора.-още по-победоносно от него се ухили Моргана...

Момчето се усмихна и крилцата му изчезнаха.
-Радвам се че ме победи в моята игрич-..-той изведнъж падна на колене и се хвана за гърдите,дишаше тежко и кашляше.
-Боли..боли..

Моргана се стресна..Тя се изправи като попарена и се прибближи към него...
-Какво ти стана?-попита притесснено Моргана...

-С-сърцето ми..с-сякаш ще се пръсне..времето ми идва..бях т-толкова изумен от ф-факта че ме победи ч-че..-той изкрещя и се хвана по-здраво,няколко сълзи се оформиха на очите му.Явно много болеше.

Моргана замахна с ръка...Сякаш от нищото в ръката й се появи хапче..
-Изпий това...Ще ти помогне...

-Тъкмо когато започна да ми харесва..-изстена момчето и хвана хапчето от ръката й.Погледна с едното си око към нея и сълзичката му се стече,само да знаеше тя..

-Ще се оправиш....Спокойно..
Моргана го прегърна и го притисна към тялото си..

Момчето се усмихна слабо но и вие не знаете за какво..то изведнъж отблъсна Моргана и се хвана за косата.
-АХ!!УМИРАМ!-изкрещя то и крилцата му излязоха,а те винаги излизаха когато става хитър и злобен..а това бе знак че МОРГАНА СЕ ХВАНА на ТРИКЪТ МУ!!!ААХАХА!!!!