Рик кимна и тръгна.Изчезна от погледа й в мига в който показа катранено-черните си крила.След около 3 минути се появи с оранжевата котка в ръцете си. -Готово.
(Ахам) -Чакай.-каза й спокойно Рик,никога през живота си не крещеше.А и сега когато говори толкова много го болеше гърлото (като теб (дано ти мине скоро!) (ъъ..две скоби в една скоба да си виждала?) (добре поправка,вече са три!) ) а пък камоли да крещи.Той скокна на дървото и започна да я следва,скачайки леко от клон на клон а котката му измяукваше на всеки подскок.
През цялото време мълчаха и двете страни,нито Рик,нито Моргана говореха.Така беше по-добре.Мразеше да се говори когато няма за какво,тоест да говориш несвързани глупости.Това го караше да убива човека който прави така.
-Моргана.-започна Рик но тя не му обърна внимание..странно. -Моргана.Искам да те питам нещо.-този път каза малко по-силно,може би мрънкаше и затова не го е чула.