Каменния храм

-Някои просто не се разждат живи.-допълни Моргана.
Тя се облегна на дървото...
-Е,какво търсиш по тези места?

-Медитирах.И..-той погледна към Моргана.
-..търся провинили се за да ги пратя в ада.

-Значи и мен трябва да пратиш-засмя се Моргана.-Аз съм повече от провинила се...
Тя също го погледна и то някак настоятелно..

-За съжаление има много хора които са се провинили и нямам време..с всеки изминал миг времето тече през пръстите ми и не мога да го задържа.-отвърна той тихо и погледна надолу.
-А ти..?Колко време имаш?

-Малко.-въздъхна Моргана.-Скоро ще бъда едно нищо...
Това сякаш не я притесняваше много...

-Също като мен.-отвърна той и я погледна отново.
-Да не би да използваш някаква забранена техника или заклинание?

-Може да се каже...Да.-кимна Моргана.-Ами ти?
Тя отново се отдалечи от дървото и направи няколко крачки наляво...

-Да.Каква е твоята техника?-попита я Рик и седна на земята.

-Тъй като съм полу вещица полу вампир,за да остана вечно на тази възраст,събирам души.Общо взето се занимавам с Черни изкуства...

-Каква е цената на черните изкуства с които се занимаваш?-тоест какво ти взимат в замяна на тяхното действие.

-Всеки хубав миг.-просто отговори Моргана,все едно вече не я интересува.-На теб какво ти взима?

-Живот и жизнена енергия,всяка частица живот за всяка секунда използване.-отвърна тихо Рик и я погледна.

Моргана се усмихна...
-Та ти си млад,как може така да ти отнема живота...Грешно е.-възкликна Моргана...

-Не бих желал да ти направя демонстрация.-отвърна Рик и я погледна с огледални очи.
-Може да ми отнема живота и го прави.И няма как да спре.Независимо дали не използвам техниката или не,то е като счупена чаша с чай.Когато я хвърлиш на земята,тя се чупи и чая изтича от нея,и нищо е може да върне чая в чашата,независимо какво правиш,независимо колко си бърз или бавен,колко силен или слаб.Чая продължава да тече докато не се изпразни чашата а когато се изпразни чашата,живота ми свършва.

-Хм...лошо.-замисли се Моргана.-Имаш по-лоша съдба от моята...

-Няма значение щом си мъртъв нали?-попита момчето и я погледна.
-Имам предвид,не ме е страх от смъртта след като аз СЪМ смъртта и съм мъртъв...

-Глупаво е да се страхуваме от смъртта,дори вече да сме мъртви...Тя е просто продъжение на нашия живот.-философски каза Моргана...

-А ти?Ти защо си тук?-попита Рик изведнъж и я погледна,чудеше се защо пък ли тя се навърта наоколо?

-Търся приятели и...хм...може би нещо чисто и невинно..

-Имам котка на име Силвър,тя е чиста и невинна.-отвърна Рик и се усмихна слабо и както си седеше обърна глава към нея.

-Търся същество с човешки облик,не животно.-усмихна се Моргана и отметна коса назад...Блузката й подчертаваше извивките на тялото,както и късите панталонки които бе облякла..

-Оу.-той кимна и погледна към земята.
-Аз си имам приятел и това е домашния ми любимец Силвър.За теб незнам.

-аз не мога да се похваля с нещо повече от безполезен заек.-извъртя поглед тя.

-Не е безполезен..зайците не правят много,затова че си е много полезен.Той е пухкав и мек,надарен с красиви очи и дълги уши,много красив и живее безгрижен живот.Ще ми се и аз да живеех такъв..-Рик се замисли и се усмихна слабо.

-Вероятно си прав...Но аз така и не могаа да оценя това.-призна си Моргана...