Бягството

Матю преглътна.
-Наистина ли не помниш нищо?-опитваше се да звучи спокоен но отново кипеше от ярост..

-Ами...-Жулиета направи мила физиономия.-Не помня..

-Стига че ще се разчуствам.-ухили се той фалшиво,вътрешно се късаше..
-Наталия!-извика той с мек тон,но целта му бе друга.
-Ела за малко..

Наталия бе отворила предният капак на колата..Тя го затвори и се приближи до Мат..
-Да..Какво има?-попита Наталия..

-Жулиета сигурно е гладна..аз ще отида да взема нещо за хапване от някое дърво..например ябълка или нещо подобно..ще можеш ли да я пазиш?

-Жулиета няма да яде ябълка...Вампир е...Пие кръв.-напомни му Наталия.-Но добре ще я пазя..Жу..Ела с мен..

-А да..ами аз ще взема някое животно..може да не й се ослади но..засега това е на мегдана.Чао Жулиета..ще се върна скоро.-Матю се качи на хеликоптера и замина на някъде,търсейки животно което да убие..

Наталия и Жулиета се разговориха,докато чакаха Мат..