Бягството

Матю застана пред една врата и с крак я разби.Огледа се наоколо и видя легло а на това легло - Жулиета.
-Жулиета!-извика той прибързано и рязко влезе в стаята.

Жулиета не помръдна нямаше сили

-Жули..-Матю усети буца вина и тъга в гърлото си и се надвеси над нея.Целуна я нежно по устните..сега се сети че този който е целувал днес не е Жулиета а онази Наталия..

Жулиета трепна лекичко..
-Джеикъб махаи се-простена тя..
Явно не осъзнаваше кои е при нея

Матю усети ярост в себе си..
-Матю е..-прошепна й той нежно.

Жули поотвори очи..Всичко `и беше размазано...
-Съвета Ви е изпратил-промълви едва едва Жулиета.-Не искам никои да го заместа..Искам него...Не е престъпление да обичаш..

Мат сякаш усети как сърцето му започва да кърви от тъга,това което са направили със Жулиета го измъчваше,а това че той не можеше да я спаси - още повече..Но нали всичко между тях бе страст и физическо привличане..?
-Жули..Аз съм Мат Силвъррейн.Ето..-той сложи ръка на устната й.
-Напрегни сетивата ти,или поне това което е останало от тях..и усети че аз наистина не съм кой да е,а Матю..тъпакът заради който сега страдаш така..

-Не си спомня нищо-каза Наталия..
Беше влязла в стаята..
-Помни само теб,но те помни...Не знае името ти,но ако се погрижиш за нея ще си спомни сигурна съм...Упоителното ще спре да деиства след половин час...
Наталия отново стана Жулиета..
-Ще доидат да я упоят отново..Ще упоят мен,,в копие на къщата..ти се погрижи за Господарката

Матю я погледна..
-Не.Ще се измъкнем от това заедно..или после ще се върна и за теб,няма да оставям никой зад гърба си..отново..-сети се за Келестия..

-Става...Тогава вероятно ще променим пплана...
Наталия отново прие своят външен вид..Тя застана до прозореца..Набързо направи копие на къщата и останалите неща..
-Трябва ми разрешителното ти за хеликоптер.-каза Наталия

-Ъ..имаш го.Пред теб стои най-добрия пилот на хеликоптери и най-добрия техник,разбработел на нанотехнологиите и..подобрител на превозни средства.-усмихна се той слабо.Бързо хвана Жулиета и нежно я намести в ръцете си.Отпусна главата й на гръдния си кош за да й е по-удобно.

Наталия се усмихна..
-Отивам за нова кола...-отговори тя и изчезна..
Жулиета дишаше бавно,но поне си държеше очите отворени

-Жули..добре ли си?-що за тъп въпрос,помисли си Матю и му се прииска да си удари глава някъде.Жулиета едва се държеше в съзнание а той хукнал да я пита как е като е ясно като бял ден че тя НЕ Е.
-Спокойно..това няма да остане ненаказано..-тона му бе станал студен и той погледна накръв луната,сякаш сам я канеше отново тя да го превземе и той отново да стане непобедим..

Жули усехсташе топлината на деиствията му към нея..Тои беше особен..Не се държеше с нея както другите го правеха..Тоя беше нежен и сякаш бе загрижен

Той стисна зъби разярен заради всичко това и също така се късаше от тъга заради това което са й направили..Сърцето му сякаш се пръскаше от тъга и вина..и искаше да накара всеки който я е докоснал и я е наранил,да си плати жестоко..
-Жулиет..съжалявам..-той я прегърна силно,сякаш търсеше утеха във нещо за което той бе виновен..

-Няма нищо-промълви тихичко Жулиета.-Не знам кои си,но си топъл...Това...добро е..
Жули беше като порцеланова статуетка в ръцето му

-А-аз съм..Матю..Матю Силвъррейн..но е по-добре да не си спомняш за мен..-той отново я прегърна силно.
-Не и след това което ти причиниха заради мен..-чакай..ако тя не помни..значи ли че успешно са й изтрили паметта?

-знам имато ти...Близко ми е...Красиво име...
Жулиета успешно си спомняше по-важните неща

Матю отново усети чувство за вина но се опита да го преглътне.
-Къде е Наталия?Бави се..-помисли си той и се огледа..

Минути по-късно се появи Наталия...Тя паркира пред къщата и влезе в стаята през прозореца..
-Имах малко пречки но ги премахнах

-Хубаво..Имаме напредък - Жулиета ми знае името..-той я погледна загрижено и сериозно.
-Само да ми паднат в ръцете тия които са й направили това..ще ги убия..

-По-добре си помисли как ще се измъкнем..После мисли кои ще убиваш-посъветва го Наталия

-Лесно ще се измъкнем.-той подаде Жулиета на Наталия, застана пред прозореца и погледна към небето.Започна да вие към луната и скоро хеликоптера му се чу.
-Обърках сензорите на хеликоптера и той автоматично дойде.Качвайте се с Жулиета,аз ще карам.-беше студен и доста сериозен..

-Не...Ти и Жулиета се качвате,аз съм с кола-каза Наталия.-Ще карам след вас...
Наталия помогна на Жулиета да се изправи

-Добре..както искаш.-Матю хвана нежно Жулиета и бързо я прибра във хеликоптера.Тъкмо когато и той започна да се качва,се обърна към Наталия.
-Внимавай.-след тези думи се качи в хеликоптера и седна пред кормилото,а Жулиета стоеше на ъ..задната седалка?Има ли задна седалка на хеликоптер?!