Бягството

Може и да има сигурно...Жулиета стоеше мирно..
Ванеса тръгна с колата...Щяха да държат връзка черз предаватели и това беше добре

Ааа !!!
Ванеса е тука!??!!?АААА!!!*бяга като ненормален от нея*

-----------
Матю караше бързо но и плавно,не искаше да й се завие свят на Жулиета.Все още бликаше от гняв а луната пред него грееше толкова ярко..какво го спираше от това да се трансформирва?

Ванеса караше бързо и не изоставаше много след хеликоптера..Тя реши да се свърже с Мат..Взе предавателя..
-Силвърреин на къде отиваме всъщност?

Матю взе предавателя и се замисли за малко..
-Къде е Джейкъб?И кой осъди Жулиета на това наказание?

-Предлагам да останем някъде докато премине нощта и след това ще мислим трезво..Караи на ссевероизток...
Наталия зави по една пряка

-Трезво?-Матю включи на автопилот и хвана предавателя.
-Моля?Осъзнаваш ли че в това състояние съм не само добър..ПЕРФЕКТЕН убиец,перфектен боец..аз съм нещо което никога не съм бил,а което винаги съм искал да бъда.Сега ми е момента,няма да се предам.-очите му светнаха в жълто но нямаше как Наталия да го видя.

-точно затова говорех...
Наталия прекъсна връзката.
Караше бързо и доста безрасъдно

-Наталия!Наталия!-тя беше изключила предавателя си.
-Мамка му.-той също го изключи и го хвърли настрани.
-Ако имах нужда някой да ме контролира или да ме дърпа наляво-надясно като кукла на конци,щях да се предам и да обърна гръб на всичко и всички които обичам.За щастие все още не съм такъв..-той взе от хеликоптера си един пистолет от наноорганизми и изтреля един куршум към колата на Наталия.Това би трябвало да я спре..

Наталия зави рязко и избегна коршума..Взе предавателя..
-Господинее...КАкво си позволяваш?!-попита Наталия

Той се протегна за предавателя и започна да говори..
-Това което искам,госпожице.Спри да караш така ненормално,ще се блъснеш някъде и после трябва да ти спасявам задника.Знаеш накъде сме се запътили и това е към щаба,ти ще останеш тук със Жулиета а аз ще тръгна сам.Това си позволявам.Нещо против?-студеше студен и твърдоглав,сякаш наистина бе готов..За пръв път в живота си вече знаеше какво е чувството..да си готов да убиеш..и да си готов да умреш..

-Направиш ли го повече няма да видиш Жулиета,защото ще я приберат..Няма да отиваме натам..
Наталия отново пое по своят път

-Аз нали затова отивам там,за да им сритам задниците и те никога да не я хванат пак?!По-дяволите,толкова ли съм жалък през твоите очи?!-за щастие и той пое към нейния път..

-Да не ти напомням какво щеше да стане последният път..учителю
Наталия натърти на последните думи

-Последния път бях слаб.Сега има кой да ми помага.-той сякаш не се отказваше,на всяка цена искаше да ги убие.

-Не се оправдаваи-скастри го Наталия-Казах ти..По-добре живи отколкото мъртви..В твоят случаи

Матю стисна зъби,вече не толкова ентусиазиран.Беше по-скоро отчаян и се чувстваше безпомощен..малък.
-Млъкни.

-Не се пали толкова..След километър и половина ще се приземиш на изоставеното летище

-Хубаво.-измрънка Матю раздразнено и рязко дръпна един лост на хеликоптера.Той рязко ускори и скоро летището започна да се показва пред тях..

Наталия стигна бързо до летището..Паркира напряко на смаото летище и спря колата...

Матю стоеше известно време във хеликоптера и го приземи на земята.Все още държеше предавателя,а погледа му бе замръзнал само на едно място.Сякаш някой го бе парализирал..

Жулиета се размърда..
-Къде сме?-попита Жули

-А..по средата на никъде,покрай някакво старо летище..-той стана от седалката и се приближи до Жулиета като я хвана нежно.
-Как се чувстваш?-двамата излязоха от хеликоптера..

-Много по-добре с теб-усмихна се жулиета.-кака разбра че съм в онази къща..И от къде се познаваме?-Жулиетка вече беше излязла от упоиката и бързичко задаваше въпросите

-Ъъъ..-Матю се обърка..
-Ами..Наталия ми каза..и ние се познаваме отдавна..-той се почеса зад тила.

Жулиета се усмихна..
-сигурно сме били близки,щом ми помагаш толкова..