Готино място за пикник и още нещо...

Луна хвърли малкия нож по него и го рани в ръката.След това побягна след него.
-НЯМА ДА СЕ ИЗМЪКНЕШ!!!НЕ И ДОКАТО НЕ МИ ОБЯСНИШ ЗАЩО СЕ ОПИТА ДА ГО НАПРАВИШ!!!-изкрещя тя.Скочи във въздуха и презимявайки се изрита и събори на земята Рел.

-Ъргх... - изсумтя Рел ис е опита да се измъкне.. Не можа. ;_;
-Аз... Нямам си напредстава защо го направих, ПРОСТО ГО НАПРАВИХ! - изкрещя той.

Момичето го хвана за гърлото.
-ЛЪЖЕШ!!!!ЗНАМ ЧЕ ЛЪЖЕШ!!!!-изкрещя тя.Сълзите й падаха по лицето му.

-Гнаистинаъхъгх неъхгъ хзнамъхгх... - Рел се задушаваше, оставаше без въздух... Но Луна явно не виждаше това и продължаваше да го души.

-Защо...защо...защо...?!Защо не мога да те убия?Защо след като се опита да ми причиниш това не мога да те убия?-питаше момичето.Тя бе пуснала гърлото му.Сега с ножа удряше по земята около него и плачеше.

-Защото ме обичаш... И аз искам да те убия, кръвта ти е толкова изкусителна, но не мога.. Просто е.. - Рел се загледа в лицето на Луна и въздъхна.

-Tърсех те толкова време за да те убия и накрая...накрая просто не мога...-изведнъж момичето си поразя леко врата с ножа и от него започна да тече кръв.Тя падаше върху момчето.

Рел спря дъха си.
-Недей, моля те. Не се самонаранявай. Не го прави, нараняваш и мен...

-Ще спра ако пиеш от кръвта ми...-отговори му момичето и отново се поряза.Този път потече повече ярко червена и омайваща кръв.

Този път Рел не се сдържа и заби зъбите си в нежната кожа на Луна. Усети сладката 'и кръв, разливаща се в устата му. Опияняващия мирис и вкус го накараха да засмуче още.

Луна изпищя.Не очакваше че ще я заболи толкова.С всичко това тя целеше да го намрази за да може да го убие но...просто не можа...тя отново заплака.
-И все пак дори не мога да те намразя.-прошепна тя плачейки.После го прегърна.

-ИЗВИНЯВАЙ! - извика Рел и прегърна плачещото момиче.
-Извинявай, съжалявай, любов моя...

Изведнъж се появи едно момиче.Луна без да се замисли хвърли големия нож по нея и той я разсече на две като опръска Луна с кръв.

Рел погледна невярващо.
-И тя ли е от.. лошите? - попита той Луна.

Луна стана,за да си вземе ножа и каза:
-Не...

Рел се изправи, вече можещ да диша.
-Разбирам.. Убиваш за удоволствие...

-нещо такова...-каза момичето.После се приближи до него и изчервена прошепна нещо на ухото му.Той...

Той разтвори широко очите си, невярващ. Рел я изгледа.
-Наистина ли?

Момичето кимна и после го прегърна.
-е?

Рел се загледа към небето.
-Хм, може. Ако наистина искаш.

Луна го целуна по устните с думите:
-Искам.

Рел се усмихна.
-Окей, нека да тръгваме тогава. - той я метна на гърба си и отпраши.

Арата дойде тук и седна под едно дърво.

Уотсън се връщаше от лов, когато надуши човешки мирис из гората. Затича се бавно натам. Стигайки, намали темпото, за да не изплаши момчето, седящо под дървото. После осъзна, че това е Арата. Сложи ръка на рамото му.
-Хей, к'во прайш тука? - усмихна му се тя.

-Стана ми тъпо и реших да се поразходя.
-what 'bout you???-попита я той