Готино място за пикник и още нещо...

Рел погледна за последно назад и видя, че някакво момче се боричкаше с Луна.. Той веднага разбра, че тя е в беда и се затича обратно към нея и изблъска момчето от нея.
-Какво правиш бе, идиот? Остави я намира или.. - Рел се озъби, а момчето избяга надалеч. Той се наведе до Луна.
-За един ден, две нападения, а? - той 'и се ухили и 'и помогна да стане.

-Той ме опипваше...ако не беше дошъл щеше да ме...-Луна не продължи,а заплака.Тя си спомни как преди няколко месеца един вампир замалко щеше да я изнасили.Момичето прегърна Рел и заплака."Рел ако бях по-смела щях да ти кажа какво изпитвам към теб...дори и да се срещнахме преди няколко часа...дори и да звучи странно...аз те харесвам" мислише си тя.

Чувайки мислите 'и, Рел се шокира изоснови. К-к-как.. Това просто не можеше да е истина.
-Успокой се... Не плачи... - той я галеше по главата, за да я успокои.

Момичето погледна Рел в очите.
-Рел...съжелявам.-каза тя и го целуна по устните продължително.Беше силно изчервена.

В първия момент Рел се шокира, но след това прегърна момичето и отвърна на целувката 'и. "Устните 'и имат вкус на череши..." помисли си той.

След като свърши с целувката Луна каза:
-Трябва да вървя.-после му подаде едно листче на което пишеше телефонния й номер и изчезна навътре в гората.След около 10 минутки се чуха писъци а след тях истеричен смях на някой луд.

-Чао... - тихичко каза Рел, след като Луна си тръгна и прибра листчето в джоба си. След това стана и си тръгна. Изведнъж чу писъци и се затича към източника им. Там видя...

ужасяваща картина.Луна държеше един голям нож от който се стичаше кръв.До нея бе трупа на едно момиче:

Луна се хилеше като някоя луда.Дрехите й бяха изцапани с кръв.

Рел ахна... Не бе виждал нещо такова. Едва се сдържа да не извика, но един тих стон се процеди през затворените му устни... Луна го чу, рязко се обърна и се затича към него с ножа в ръка. Рел само се подсмихна тъжно и каза бавно:
-Не можеш да ме стигнеш, прекалено съм бърз. - и изведнъж изчезна.

-Спокойно Рел теб няма да те убивам.-каза съвсем спокойно момичето и изчезна някъде.След малко се чуха още писъци.Този път около нея имаше три трупа.Смехът на момичето стана все по-истеричен и по-силен.После момичето поряза леко ръката си и продължи да се смее.

Рел се затича след нея. "Тя убива невинни хора... Трябва да я спра..." Щом я настигна, я изрита в корема и докато летеше, Луна загуби съзнание. Това целеше Рел. Губейки съзнание, тя щеше да се върне към предишното си състояние. Момчето хвана Луна преди тя да се забие в едно дърво и я постави на земята.

"Рел съжелявам че не ти казах...съжелявам...не мога да спра да го правя...харесва ми..."мислеше си момичето и няколко сълзи се стичаха по лицето й."но аз ги убивам защото те ме нараниха...убивам само тях...само тях"

-Варвам ти.. Знам, че убиваш само тях.. - Рел я погледна тъжно.

Момичето отвори очи и погледна Рел.
-Рел...ти си вампир нали?-попита го тя.

Очите на Рел се изцъклиха.. Откъде знаеше тя?
-А-а-аз... Да, вампир съм. - отговори 'и той и зачака реакцията на Луна.

-Знаех си-каза момичето.Тя стана.
-Не се доближавай до мен.-каза тя със странен и вече не мил тон.Тя мразеше вампирите от онзи път когато един се опита да я изнасили...тя досега го търсеше за да го убие.Може и да мрази вампирите но не мразеше Рел.

Рел се усмихна тъжно.
-Знаех си че така ще кажеш... - той бавно се обърна и си тръгна от гората, дори не поглеждайки назад.

Момичето хвърли ножа си по момчето и той го прикова към едно дърво(без да го наранява...бил е забит в дрехата).Луна се приближи до него и го попита:
-Къде беше преди два месеца в 7 вечерта?

Рел се опита да си спомни.
-Ааа.. В една гора, търсех си туристи - момчето се облиза.

Момичето го погледа с лека омраза в очите и в същото време с тъга.
-А после?Какво прави после?

-О, честно да ти кажа, не помня добре.. - Рел се зачуди защо Луна го пита такива странни въпроси.

-СПРИ ДА ЛЪЖЕШ!!!МНОГО ДОБРЕ ПОМНИШ!!!-изкрещя му тя ядосана и разплакана.

-Какво по.. - Рел едвам мислеше.
-Не, Луна, аз наистина не помня какво правех. Просто тогава всичко ми се губи.

Момичето изкара още един нож,този път по-голям и го доближи до гърлото на момчето.
-НЕ МОЖЕШ ДА МЕ ИЗЛЪЖЕШ!!!НЕ И МЕН!!!МОЖЕШ ДА ЛЪЖЕШ ВСЕКИ ДРУГ НО НЕ И МЕН!!!КАКВО СЕ ОПИТА ДА НАПРАВИШ ТОГАВА???КАКВО СЕ ОПИТА ДА НАПРАВИШ НА ОНОВА МОМИЧЕ???-крещеше тя.

-Момич... - тогава Рел си спомни всичко... Луна.. Тя беше момичето. Рел се извъртя и се стрелна в гората.