Бягството

Вълкът все още ръмжеше заплашително отзад но вече по-тихо,беше се жегнал..Само да усети уханието на някой мъжка дреха или ръка или парфюм по тялото на Жулиета,ще хвърчат меса..

Жулиета го погледна бегло,за да не си отвлича внимането от карането..
-Мат,знаеш че съм си твоя,не съм направила нищо..

Мат само й се озъби.
-Не аз това си го знам,а те направили ли са ти нещо?-помисли си той.

Жулиета го погледна вече невярващо..
-Нищо не са ми направили...

Вълкът извъртя муцуна.
-Както кажеш..-помисли си той и легна на задната седалка по гръб,лапичкити му бяха във въздуха а опашката му тупкаше на кадифената материя бавно.

Жулиета се усмихна...Караха близо час след което отново спряха...Жули се обърна към Мат и каза:
-Слушаи сега..След това което ще направя не искам да казваш нищо по-този въпрос или ако няма да се стърпиш просто си затвори очите

Вълкът се обърка.
-Ще гледам,а стане ли нещо ще се намеся..-помисли си той,външно обаче не проявяваше никаква реакция.

жулиета го погледна тъпо..
-Принуждаваш ме да те заключа в колата...Сега минаваме през митницата и всичко е краино наложително..
Жули слезе и заключи колата..Помаха му и се запъти към сградата..Спряха я нколко мъже..Тя поговори с тях

Очите на вълкът светна и той рязко се залепи за предната седалка пред кормилото.Хората биха си помислили че Жулиета има куче порода немска овчарка във колата си..

Жулиета отново кокетничеше около мъжете и сякаш ги омаиваше със своята опасна красота...В същото време изкушаваше всички с пищното си тяло...Добра но и лоша комбинация

Вълкът вече разярен,прилепи муцуна до предното стъкло и лапички опря на кормилото..

след откритият флирт Жхулиета отвори вратата на колата..
-Мат помести се-намигна му тя.-Заа да седна на шофиоркаското място

Вълкът се усмихна и слезе от колата,след като започна да се приближава със тежки стъпки към мъжете.
-Я елате ми тука,разгонени котки мръсни..-помисли си той,гледаше ги накръв..

Жулиета бързо хвана Мат за каишката и го върна на задната седалка..Бързо затвори вратата и потегли..Минаха през бариерата и се оказаха зад граница..

-Можех да ги постресна малко,нямаше да ги убивам..-помисли си вълкът и седна на предната седалка но на другата,без кормилото дето е.

-Казах ти да не гледаш...-почти го укори Жулиета.
Тя спря на сред пустощта..

-Оставаше някой да те докосне и щях да счупя стъклото.-помисли си вълкът раздразнено и погледна през прозорецът.
-Сега къде сме?

-Днес ще станем тук,около езерото-тя посочи едно езеро.-Ще пътуваме нощем...

Матю кимна и се трансформира в човек този път с дрехите.
-Ти нали каза че за теб те очаква смъртна присъда?Нали си безсмъртна?Как ще те убият?

-Но могат да вземат душата ми,това за мен е смъртната присъда...Вземат ли душата ми,не съществува

Матю преглътна.
-Как..точно ще я вземат?

-Не знам,все още.-сви рамене Жулиета и се обърна към Мат.
Приближи се към него и го целуна

-Ъ аз се хващам на бас че ще боли.-измънка Матю през целувката и въздъхна когато тя свърши.
-Ето защо ти казах че това което правихме не е хубаво..

-Няма значение.-усмихна се Жулиета.-Та...Признавам се за виновна,че те накарх да ревнуваш..
Тя самодоволно извъртя поглед

Матю отвори уста възмутено.
-А-..-не можа да каже нищо.
-Хм.Не съм ревнувал.-той обърна глава смутено и засрамено.