Бягството

Колата стигна до тук..Вълкът вече беше по-спокоен и не му се гадеше,сега беше седнал на другата седалка и стоеше безмълвно.

-До тук сме-каза жулиета.-Злизаи..
жулиета откопча колана си и излезе...Тук имаше още повече сняг,а злото се усещаше от всякъде

Вълкът излезе от колата и лапите му замръзнаха в снега.
-Странно..Хей Жулиет,това чувство..натиска ме сякаш..тук смърди на зло.

-това е Еидънгард..тук живее злото и трудно ще ни намерят..
жулиета не бягаше защото `и е омръзнало от битките,а за да бъде с Мат..вероятно...И тя подсъзнателноо го знаеше

-Как си свикнала с такова чувство?-помисли си вълкът и се огледа..

-Знам че може да не ти харесва,но имам връзки тук..навсякъде биха ни намерили,но тук ще се уредим..за известно време..После ще отидем в света на хората...
жулиета тръгна през снега и мина през портичка

-Чакай!-помисли си белия вълк и я последва като скачаше из снегът за да му се раздвижат лапите.

-Приятелка съм с Вармаин..Тои оправлява това царство..Уреди ни къща..не е кои знае какво,но не е лошо...Няма парно и камина,но все ще се стоплиш някак
жулиета влезе в заплашителната дървена къщичка...

-Имам козина.Достатъчно е.-помисли си вълкът и се огледа наоколо.
-Ами ти?-навсякъде скърцаше зловещо..

-Ам..Предпочитам да си като човек...но както решиш..Аз не чувствам студа толкова силно както ти..
жулиета светна лампата и огледа дневната

Матю се трансформира във човек отново.Поогледа се.
-Уау..то имало и крушка.-измънка той умряло и започна да пляска отегчено с ръце.
-Йей..чудя се дали под леглата няма тарантули?-измънка той тихо и извъртя очи.

-Провери-сви ръце жулиета..
Тя изглеждаше като кукла на конци..Някак безжизнена и спокоина

Матю погледна към леглото и се приближи предпазливо..Взе меча си и заръга одеалата.Накрая отви едно със острието на меча и там се видяха плъхове.Матю ги напсува и подскочи уплашен.
-Мамка им!-замахна с меч и всички умряха наведнъж.

-Ох..Спокоино..
жулиета взе окървавените чаршафи и ги метна на земята..Отвори гардероба..
-Хъм..Има само едно одеало..А чаршаф е..
Тя погледна към другото легло..Там нямаше одеала и чаршафи

-Май ще спим заедно.-измънка Матю тихо..

-виж..Аз не спя..Аок искаш сам си спи,но тук е студено-напомни му жулиета и го погледна леко самодоволно

-Студено е,затова ще спя при теб.-отвърна й подло Матю.

-Добре-ухили се Жулиета.-Гладен ли си?-попита го тя...
Тръгна пак навън...

-Ъ чакай!Къде отиваш?-провикна се Матю след нея и я погледна с надеждата че ще спре.

-Сега се връщам...Отивам до колата..
Жулиета стана бърза като светлината и докато се усети МАт вече беше пред него с две торби..

-Какви са тези торби?Какво си мъкнела пак..?-попита объркано Матю и погледна към торбите.

-Спрях в денонощен магазин и взех някои неща за ядене...Ти спеше и реших да не те будя тогава..
жулиета остави покупките на масата..

-Добре..хубаво..Виж на мен просто ми беше лошо от колата,страх ме е от затворени места.-измънка той тихо и погледна към покупките.
-Какво има за ядене?Гладен съм като вълк.-изсмя се Матю.

Жулиета му направи знак да мълчи...Тя се заслуша..Усети нещо...Очите й светнаха и станаха снежно бели,като ги ограничаваше само една тънка линия..
-Виж...Вземи си каквото искаш..Има и готови сандвичи..А пликчетата с червена течност са за мен.-каза му почти разсеяно Жули.-Може да се наложи да ядеш в колата..
Тя отиде пак навън и се върна с някаква чанта отвори я и извади една рокля..След това започна да сваля тази с която бе облякла преди това..Та смени роклята бързо бързо....Реши да не обяснява екстравагантното си облекло на Мат докато той не я пита..