Каменната пещера

-Твоето?-Сешоумару я погледна объркано..

-Да...искаш ли да ти разкажа?-попита момичето.

-Да супер.Обичам драматични истории край огъня.-Сешоумару се опита да поразведри обстановката но не се получи.
-Съжалявам..започвай.-той се обърна към нея и я погледна със жълтите си ириси,косата му беше даже още по-дълга когато беше седнал.

-Бях се влюбила в едно момче от училище но...веднъж когато се прибрирах у дома видях как една кола го блъска и после още една минава отгоре му...беше на 13...а аз на 12...той бе първата ми истинска любов.Все още ми е пред очите как умира.-каза момичето и се разплака.

Сешоумару погледна тъжно към Лизи.
-Съжалявам..-той се опита да я накара тя да легне в скута му,заешкия пух който й бе дал щеше да й служи за възглавница.

Лизи легна в скута на Сеши.Сълзите й падаха на земята.
-Сега можеш и ти да споделиш ако сърцето ти е било разбито.-прошепна му тя.

-Ъм..ами историята е оплетена.Преди 50 години имаше една жрица на име Кикио.Бе най-красивата човешка жена която някога съм виждал през живота си.Имаше един амулен който изпълняваше желания и усилваше силата на демони като мен.Преди го исках за сила но след като я срещнах..се влюбих в нея и тя също ме хареса.Веднъж когато се разхождахме из селото й,тя ми каза че ще ми даде амулета за да мога да стана човек и да бъдем заедно..но един ден..когато дойдох да си го взема тя..тя..-той стисна юмруци разярено.
-Тя изтреля стрела във мен,крещейки името ми и ме заби във едно дърво чрез магия,изпаднах в безсъзнание за цели 50 години без да старея..когато се събудих,Кикио беше мъртва отдавна..Тя жертва живота си за да ме прикове към онова дърво,а какво стана с любовта която имахме?Нарочно ме е изиграла..-всъщност истината беше че един лош демон се бе трансформирал във Сешоумару и беше ранил Кикио,като й взе амулета.След като тя си го взе обратно,започна да вярва че Сешоумару е бил този който й е откраднал амулета и тя го намрази.Така се получи объркването..Когато истинския Сешоумару се върна за да вземе амулета,Кикио все още си мислеше че той е злия герой във тази история и затова му попречи да го вземе като го прикова към дървото цели 50 години и умря със амулета във гроба си.За съжаление Сешоумару не знаеше тази истина.

-Съжелявам...твоят случай е по-гаден от моя...-каза момичето и го погледна с тъга в очите.

-Не всъщност просто съм разгневен.-измънка демона и погледна към Лайт и Леа.
-Може би трябва да отиваме да съживим Леа във отвъдното?Нали все още помниш плана?

-Да...помня го.Хайде...да вървим.-каза момичето но не стана от скута на Саши....беше й приятно.

-Добре ей сега ще си разтворя дупето и ще започна да те нося като вървя на задните си части.-Сешоумару извъртя поглед подсмихнат и я изправи.
-Заешкия пух май те вплени а?

-Да...-каза Лизи и се надигна.
-Е...тръгваме ли?-попита тя

-Да.-Сешоумару се изправи и погледа към портала на края на пещерата.
-Помниш плана.Аз те водя през тъмнината,намираме душата на Леа,след това ти със магия я задържаш и се връщаме във пещерата.Аз ще използвам Тенсейга за да я махна оковите и дяволите от тялото й,а ти ще пуснеш душата й.След това тя сама ще си влезе във тялото и Леа ще е отново жива.

-Да...-каза момичето и се усмихна на Сешоумару гледайки тялото на ЛЕа.

-Да...-каза момичето и се усмихна на Сешоумару гледайки тялото на ЛЕа.

-Да тръгваме..-Сешоумару скочи в портала,сребърната му,стигаща до бедрата коса се вееше яростно наляво-надясно.Някой мъже имаха дълги коси .Не че аз имам дълга коса де,моята си е къса и нормална .

Лизи последва Сешоумару.Стигнаха до някакво море пълно с души които не са преминали в отвъдното...ако някой който е жив падне във водата душите го завличат и скоро умира и душата му се присъединява към останалите.Лизи се вгледа в морето и забеляза душата на Макс(първата й истинска любов).Тя се приближи и душата също се доближи до нея.
-Защо не си преминал отвъд Макс?-попита го тя.Лика на момчето се натъжи и прошепна:
-Някой имаше да ми каже нещо...възможно ли е това да си ти?
-Да...тогава исках да ти кажа че бях влюбена в теб...ти беше първата ми истинска любов Макс.-отговори му Лизи със сълзи на очите.Душата на момчето се усмихна и прошепна на момичето:
-Лизи и аз бях влюбен в теб...моля те не тъжи за мен...ще си намериш някой друг.-след това душата изчезна...стана светлина...светлина в мрака...в тъмнината.Няколко души се присегнаха и сграбчиха ръката на момичето.Задъраха я към морето.Лизи се бореше,но те бяха повече и скоро момичето бе потопено в морето.Бавно се давеше понеже не можеше да плува.

-ЛИЗИ!-изкрещя демона и рязко си изкара меча.Той започна да кълца душите наред,те се разсейваха из въздуха и изчезваха..Сешоумару ги пращаше там където трябва да са,на спокойствие.Тенсейга можеше да съживява и да убива душата както и да я праща на свобода и спокойствие.
-ДАЙ МИ РЪКА!БЪРЗО!-той не чакаше да му отговори Лизи,протегна си ръката към Лизи и я издърпа от там.

-Сеши...благодаря ти...-каза момичето и погледна към демона.Очите й все още бяха пълни със сълзи...водата не успя да ги премахне.

-Не трябваше да правиш така.-измънка той , правеше се на сърдит.Прибра си мечът и се отдалечиха от душите.
-Сега да намерим Леа..или по-скоро душата й.

Вървяха дълго и накрая видяха душата й да...плаче.
-Защо плаче?

-Може би заради Лайт..-измънка Сешоумару и се приближи до Леа.
-Хайде Леа.Ела и се върни при Лайт.-той погледна Лизи със крайчеца на окото си,жълтите му ириси правеха отблясък..
-Когато тя пристъпи няколко крачки независимо накъде,ще я сграбчиш със силите си и ще я домъкнем към тялото й за да се събуди до Лайт.-прошепна й той толкова тихо така че само Лизи да го чуе.

Душата на Леа пристъпи няколко крачки към Сешоумару.Когато това стана Лизи направи това което й каза да направи Сеши.
-Сега е твой ред Сеши.

-Добре.Дръж душата й и да отиваме към пещерата.-демона побягна,бягаше на пръсти и сякаш летеше..

Лизи го последва.Когато се върнаха в пещерата тя пусна душата и седна на земята.