Каменната пещера

-О...ами бяхме в едно училище където всички мразеха елфите и й се подиграваха и се гавреха с нея но аз заплаших всички че ако продължават така ще ги убия и спряха.-отговори му Лизи и се усмихна.
-А ти как се запозна с Лайт?

-Бих се със една жрица,тя ме рани тежко и останах във една пещера докато раните ми зарастнат.Лайт усети кръвта ми и ми помогна.-обясни просто Сешоумару и се огледа.
-Според теб къде ли е Леа-..чакай..усещам нещо..кръв..-да си демон си има предимства .

-Е,мисля че Леа е където е и кръвта...давай води ни.-каза му Лизи и се усмихна.

-Все пак не искам да ми се подиграваш и не искам да ме наричаш мелез,това че съм куче демон не значи че съм мастия.-измънка той тихо и побягна към мястото където усещаше кръвта..не мислеше че това е кръвта на Леа обаче.
-Кръвта..не е на Леа..съмнява ме..

Скоро стигнаха мъртвото момиче и видяха Леа да се хили злобно.
-Добре че те убих...поне ти спестих болката от разбитото сърце,защото скоро този който обичаш щеше да ти изневери.-каза Леа гледайки момичето.

Сешоумару погледна настрани,беше му позната тази част от живота до болка.
-Значи съм бил прав..кръвта която усетих не е била твоя а тази на момичето на което му "спести" болката.Какво има?Да не би и ти да си изпитала същото?-попита тихо демона и я погледна със жълтеникавите си,животински очи,освен празнота имаше и малко болка.

-Да.Кажи на Лайт че не искам да го виждам повече.-каза Леа.
-Защо ЛЕа?-попита я Лизи.Леа извади пистолета си и го насочи към нея.
-Сякаш не знаеш приятелко или по-точно предателко!-изсъска със сълзи на очите ЛЕа.

Демона рязко застана пред Лизи.
-Внимавай какво говориш,не искам да те убивам.По-добре се осъзнай..

-ОСТАВЕТЕ МЕ НА МИРА!!!ДОСТАТЪЧНА МИ Е БОЛКАТА!!!ВЪРВЕТЕ СИ ЗА ДА НЕ ВИ УБИЯ!!!-разплака се Леа все още държейки пистолета.

ЖАЛКА СИ.И КАКВО КАТО НИ УБИЕШ?КАКВО ЩЕ НАПРАВИШ С ТОВА?ЩЕ ТИ МИНЕ БОЛКАТА?ЩЕ СИ ВЪРНЕШ ЛЮБОВТА?ЩЕ ИЗЛЕКУВАШ СТРАДАЩОТО СИ СЪРЦЕ ЛИ?-изкрещя й разярено демона,май прекалено много знаеше за тези неща .

Когато чу тези думи Леа се осъзна и прошепна:
-прав си...жалка съм.-тогава мистериозната жена се появи отново и прошепна на Леа:
-Той наистина е прав...така няма да премахнеш болката...но ти знаеш как можеш нали?
-Д-да.
-Тогава го направи...няма смисъл да живееш повече...без родители,без дом...без любов!!!-каза й жената и с магическите си способности контролира движенията на Леа и насочи пистолета срещу нея.После я накара да дръпне спусъка.Куршума уцели сърцето й.Момичето застина на място.
-О-обичам те Лайт.-прошепна момичето макар че Лайт не бе при тях.След броени секунди пулса й спря и тя падна на земята мъртва.

-Глупачка.-измънка демона и бързо изтича до нея.
-Хей ти,помогни ми.-той гледаше към Лизи,нали не й знаеше името..
-Вземи тялото й и остави някъде на безопастно място.Когато й вземем душата от отвъдното,аз ще я съживя.Ти просто ще държиш душата й до тялото със магия докато аз изкарам Тенсейга и разсека на две дяволите около тялото й.-само той можеше да види малките дяволчета около тялото на Леа тъй като само той имаше меча Тенсейга,меча който съживява хора.

Лизи я мина през портала с тялото на най-добрата си приятелка и я остави до Лайт плачейки.

Лайт скоро щеше да се събуди,по всяка вероятност когато съживят Леа.Сешоумару влезе обратно в портала при Лизи защото тя се бавеше.
-Какво има?-не забеляза че плаче.

-Не мога да повярвам че най-добрата ми приятелка е мъртва...-проплака Лизи.

-Хей..нали ще я съживим,спокойно..-той се приближи към нея и се надвеси като допря брадичка върху рамото й и отпусна сребърната си коса по тялото й.
-Не се тревожи,ще я съживим.Няма нужда да плачеш за това,сълзи се ронят когато надеждата е огаснала а не когато все още е тук..-той свали заешкия пух от рамото си и загърна с него момичето.

-Прав си...-каза момичето а после добави:
-Добре че Лайт е в безсъзнание иначе...щеше много да скърби за нея...поне така мисля.

-Да..-съгласи се демона и седна до нея като допря косата си до нейната,бяха облегнати в гръб един на друг и косата им служеше като възглавничка.
-Не ти знам името,не искаш да те наричам "Ти" всеки път когато те повикам нали?

-О,съжелявам че не се представих...аз съм Лизи Пънкхарт.Приятно ми е.-каза момичето и се усмихна макар че Сеши не можеше да види усмивката.

-Аха.Хубаво име.Прилича ти.-той се усмихна слабо.
-Сешоумару.Японец съм,предполагам че името ми е трудно за изговаряне.

-Дам...трудно е...как е на галено?-попита момичето като се облегна повече на момчето.

-Ъъ..-той погледна настрани засрамено.Жрицата Кикио му казваше "Сеши".
-Ами..Сеши..но само ПОСМЕЙ да ми кажеш СУШИ пак и ще те отрепя.-той погледна настрани засрамено,все още любовта му към Кикио гореше..

-Ам добре...няма да ти казвам Суши отново.-каза Лизи.Загледа се в Лайт и Леа които бяха един до друг и каза:
-Хубава двойка са нали?

-Да.Предполагам.-измънка демона и ги погледна.
-Чудех се..дали след като свършим със работата си,дали искаш да пийнем по едно горещо какао и да си говорим за нещо..?-отдавна не бе чувствал и не бе чувал женски глас,мек и нежен.Нищо обаче не можеше да се сравни със този на Кикио и този на майка му..

-Да...ще е чудесно.-отговори Лизи а после се замисли и попита:
-Сеши ам...сърцето ти било ли е разбито някога?