Селото Бантен (Banten Village)

Анна остана доволна от отговора...
-Сега може да тръгваме.-каза тя весело...

-Никъде не можем да тръгваме.Трябва да те нося.-измънка Йоите и се обърна,кристално-синия му поглед я прониза..Беше охладнял.

-Ами...
Анна не довърши

-Какво избираш?-попита я тихо Йоите и погледна към нея.

-Да ме носиш...
Анна грейна като коледна лампичка..

Йоите изпъшка и я хвана нежно.
-Готово..-измънка той тихо и започна да я носи бавно до Бантен..

Ан чувстваше топлината на тялото му и това я успокояваше до някъде...

Йоите обърна глава настрани малко засрамен и продължи да я носи..

-Добре ли си?-попита Анна...
Те бързо стигнаха до Бантен..

-Да супер.-измънка тихо Йоите и бързо остави Анна под едно дърво.
-Отивам във онзи извор..

-Добре.-каза Ан..
Тя не искаше сама да остане но нямаше сега пък да го кара да я води и там..

Йоите бе забравил за Анна и се обърна към нея.
-Ти искаш ли?

-Няма да те карам и това да правиш...Няма да е честно...
Анна се усмихна невинно..

-Значи искаш?-продължи да пита Йоите,щеше да я пренесе до там ако това трябва да направи.

-Ами..да.-каза тя като малко дете и се усмихна невинно..
Анна го изгледа мило..

-Добре.-измънка Йоите и я хвана също толкова нежно макар и малко непохватно.Тръгна към извора и се потопи във водата с нея като я остави когато стана достатъчно дълбоко че тя сама да плува..

Анна се отпусна във водата...Беше топла и успокояваща..

-Да не се удавиш.-измънка тихо Йоите по-скоро я скастри..Отпусна се във водата и през това време си съблече горнището.

-Няма.-обеща Анна малко кисело че се е скарал...

-Хубаво..-измънка Йоите и се отпусна във водата,имаше една съвсем лека раничка на челото което тъкмо сега се видя.Косата пречеше преди.На раничката се бе образувала цицина и Йоите се потопи във водата за да се отпусне още повече.

Анна го гледаше с някаква усмивка...Вече не чувстваше болката от раните си..

Йоите се наддигна за да си поеме въздух.
-Какво зяпаш?-попита той объркано..

-Нищо.-сепна се Анна и залитна назад,но запази равновесие...

Йоите веднага я хвана но тя запази равновесие сама..

-Добре съм-самоуверено каза Анна и се ухили..