Селото Бантен (Banten Village)

-И аз не мога.-измънка тихо Йоите и й подаде свитъка.

Анна веднага му даде свитъка...
-Ужасен език..

-Да.-кимна Йоите и го взе.

Анна се усмихна..Опита се да се изправи..

-Глуха ли си?Казах да не мърдаш..-измънка Йоите нахално и отново я бутна нежно на земята.Този път и той залитна и падна върху нея.

-Оу.-едва чуто изохка Анна..
Малко я заболя..Но мално..

Йоите изпъшка и се опита да се изправи.
-Съжалявам..-откакто онзи идиот го халоса нещо той не е в ред.
-Има ми нещо на главата.-измънка чернокоското тихо и бързо погледна раните..само малко са се разкървили..

-Нищо ми няма.-каза му Анна..
Кръвта се разливаше под роклята й и я оцветяваше в червено..

-Не..грешиш.Разкървил съм я.-измънка той тихо и посочи раната на гръдния й кош.
-Трябва да намеря начин да спра кървенето..-той се сети за едно нещо и бързо започна да отвързва парцалите около нея.

-Какво мислиш да правиш?-попита Анна...
ТЯ се остави напълно в ръцете му...Нямаше сила да се противи..

-Имам два избора..първия е да използвам Кира и да те обезводня за да ти се свие кожата и да спра кървенето.-той се ухили злобно.
-Ще боли.
Отвърза нещата и я погледна.
-А второго е просто да ти наплискам с вода раните..

-НЕ си и помисляй да използваш Кира върху мен!.-сопна се Анна и се надигна..

-Защо не?-попита Йоите и я посочи с пръст,веднага тялото й натежа и тя отново падна на земята..

-КАЗАХ ЧЕ НЯМА!
Анна беше видимо спокойна...

-Добре стой си кървяща тогава.-измънка Йоите и се обърна с гръб към нея като се направи че се цупи.

-Ами добре.-каза Анна..
Тя отново се превърза..Самичка и също се нацупи..

-Хм.-Йоите също се бе нацупил и беше кръстосал ръце.

Тишината бе нарушена от Анна...
-Мога да не ти гоовря цял месец..

-А аз цял живот.-измънка той тихо.

-Лъжеш.-каза Анна.-Ти не можеш да мълчиш 5 минути...

-Мълча от както съм убил семейството си затова че не лъжа.Това че ти ме питаш значи че аз съм принуден да говоря.-измънка той тихо.

Анна си замълча...Държаха се като малки деца..

Йоите също мълчеше.Без да пророни и думичка!

-НО си признай че искаш да ми говориш.-каза Анна и провали тишината..

-Може да се каже.-измънка Йоите тихо..