Щаба на Организация "Смърт"

Матю се отдалечи и се прозя.. почеса си ухото с задната си лапа и седна на земята на четири лапи..

Черната козина на врата на Мадлен бе сплъстена,от кръвта й..

Матю започна да заспива прав.. прозяваше се.. седна на четири лапи и отново се прозя.. все още не помнеше Мадлен..

Мадлен побърза да се преобрази отново в човек,преди Мат да е забелязал раната..

Матю хич не беше в час.. той дремеше прав.. изведнъж тупна на пода заспал и бавно прие човешката си форма.. надуши кръв но всичко му изчезна защото той заспа.

Когато се събуди Мадлен беше съвсем добре и гледаше телевизия...Беше седнала на дивана,сгушена във вълнено одеало..

Матю започна да отваря очи сънено..

Мадлен съсредоточено гледаше филма по телевизията и не усети кога Мат се е събудил...

Матю се изправи и се протегна..
-Добър ден..

-Здравей.-Мадлен бе облякла пуловер за да не си личат белезите от захапката му които вече почти бяха избледняли.

-Мирише на кръв..-измънка Мат.
-Какво стана? Луната изгря ли?

-Съжалявам,изпуснах чинията с пицата и се порязах.-МАдлен му показа раничката на дланта си.-Изгря и залезе..

-Ам..защо не си спомням нищо?-попита той тихо.
-Не..кръвта идва от другаде..ти кървиш..

-Да.-дланта й кървеше Мадлен отново му я показа.-Нормално е да не помниш нищо..

Мат поклати глава..
-Не, криеш нещо..

-Крия другата си ръка.-МАдлен изкара от ръкава си другата длан.-Която също порязах..

- Лъжеш ме Мадлен. - отряза я Мат.
- Покажи ми врата си.Знам че нещо се е случило.. и че не е добре.. нещо криеш и аз ще разбера какво е то.

Мадлен се изправи..
-Мат моля ти се недей..

- Мадлен.. врата. - Мат я изгледа враждебно..

-Моля те Мат..Не искам...
Мадлен започна да заотстъпва назад,но се спъна в малката масичка и падна по гръб..

Мат за секунди се озова върху нея, възседнал я.
- Мадлен, моля те.. вече знам че съм те наранил. Просто спри да закриваш раната и ми я покажи за да знам колко много да се самообвинявам.

-Затова не искам да ти покажа..Не искам да се самообвиняваш..
Мадлен отказа да му покаже..

Мат погледна настрани.
-Значи е лошо..извини ме.-той тръгна към вратата.. знаеше си че така ще стане.. просто се провали.. като върколак.. и като приятел.

-Мат,моля те...Не е сериозно.Спокойно,аз съм си виновна..
Мадлен се изправи и го хвана за ръката...

Мат се обърна към нея объркано.
- Не си виновна ти. Аз съм виновния тук. Ти мислеше че ще се спра само защото те познавам и защото си ми приятелка.. защото си специална за мен.. аз просто.. се провалих като твой приятел.. а можех да се сдържа..