Щаба на Организация "Смърт"

Морфина започваше да действа почти след няколко минути, в които Мат стоеше свит на дивана и трепереше потен..

Мадлен го прегърна..Беше малко притеснена,знаеше че тази нощ ще е дълга и трудна

Мат потрепери при докосването й. Чувстваше се уплашен защото усещаше абсолютно всичко освен болката, погледа му бе премрежен, не можеше да помръдне заради морфина тъй като го беше успокоил и го приспиваше, и гадното чувство как бавно се трансформира, клетка по клетка.. още повече го съсипваше..

Мадлен усещаше уплахата му и това `и влияеше..Тя реши че ако му говори тои ще спре да си плаши толова много..
-Всичко ще мине,спокоино Мат..

Мат чу това някакси заглушено.. имаше чувството че губеше контрол над ума си и над тялото си..
- Мадлен.. далеч.. от мен..

Мадлен се отдръпна но продължи да го държи за ръката...
-Всичко ще мине като сън..бързо,бързо..и ще забравим-тя се опитваше да заблуди и себе си и Мат

Мат започна да ръмжи тихо.. все повече и повече губеше контрол.. всичко му пребледняваше пред очите и започваше да има желание да бушува..

Мадлен млъкна замалко..Знаеше какво се случва с него,но бе готова да му помогне ако нещо се обърка

Мат започна да се дърпа изведнъж.. упоен от морфина, това предизвикваше допълнителна паника и той започна и да ръмжи..

-Мат,тук съм..Няма от какво да се опритесняваш..спокоино..
Мадлен говореше възможно наи-спокоино

Трансформацията му започваше.. Мат вече наистина бушуваше и ръмжеше.. морфина не му влияеше по никакъв начин.. кучешките му зъби се удължиха а ирисите му станаха жълти..

Мадлен продължаваше да държи ръката му..Гледаше да не издава страх..

Мат сграбчи възглавницата на дивана и стисна зъби.. усещаше прилив на гняв..

-Не се ядосваи,Мат..-заговори Мадлен.Усещаше всяка негова емоция.-Всичко ще свърши

Мат изведнъж скокна от другия край на дивана и сграбчи Мадлен за врата. Тежкото му и топло дишане гореше гърлото й..

Мадлен иззскимтя тихичко...Надяваше се да не останат синини от това,за да не се самообвинява после Мат

Мат я остави, разярен.. като някакъв си полудял.. пусна я грубо на земята и клекна на земята.. няколко минути по-късно вече беше върколак..
(снимката вече ти е позната..)

Мадлен падна на земята,но нищо не каза..ПРиближи се отново към Мат..
-Мат,моля те,успокои се

Върколака се обърна към нея объркано..изведнъж изрева както никога досега и я блъсна настрани с лапа..Скокна върху Мадлен веднага щом тя падна на пода, обграчи я и й се узъби..

Мадлен бе притаила дъх..
-Моля те,Мат..Моля те..

Мат млъкна и я огледа с ококорен поглед.. беше буквално животно.. и то опасно животно. Започна с нос да обхожда тялото й, за да се увери че няма някоя дразнеща миризма за него.

Мадлен не помръдна...Цялата миришеше на сладникъв парфюм..

Ох горката..
Мат веднага щом подуши парфюмя изскимтя отвратено и се отдалечи.Отърка муцуната си в лапите си и кихна..

Ми горкаачката..кфо да прави?
Мадлен се поизправи..Не знаеше че Мат не харесва парюма `и

Мат я погледна изплашено и пое още няколко крачки назад.Макар и да беше долу-горе във вълча форма, вървеше приклекнал на два крака..