Щаба на Организация "Смърт"

Елена излезе и му помогна..

-Пусни ме, добре съм. Как е Мадлен?! - Мат отдръпна с ръка Елена и когато стигна до прага, се подпря на вратата малко задъхан.
-Мадлен..-той сведе глава надолу и изпъшка.. що за идиот беше..?!

Мадлен лежеше на дивана..Кръвта почти бе спряла да тече

Матю се приближи до нея, куцайки и седна на земята до дивана.
-Елена, как е раната й..? Смъртоносна ли е..? - когато кръвта шурна от гръдния й кош, сърцето на Мат изкочи от страх за Мадлен..

Мадлен отвори очи..
-Нищо `и няма..Раната ще зарастне след няколко часа,но има лека фрактура на едно от ребрата,затова не трябва да се напряга много-отговори Елена

Мат я погали по лицето нежно..
-Хей Мад..-тона му бе тих и леко трептящ..някакси притаен.
-Как се чувстваш..?

-О нищо ми няма..Това са леки травми..
Мадлен се изправи...

Мат я бутна леко за да легне отново на дивана.
-Не мърдай.. няма за къде да бързаш..-чувстваше се виновно за това което й се случи..
-Мадлен, ам.. съжалявам.. не исках да става така.. тъпия пистолет стреля сам и аз.. не знаех че съм го държал насочен към теб..

-Мат..-тя се изправи отново..-Аз съм върколак..Раните ми зарастват за часове..добре съм,ти не си виновен..
Мадлен се усмихна

- Д-Да ама.. - той се смути.
- Бързо или бавно, искам да си почиваш.. много стрес ти причиних и все пак съм си виновен.. ако просто си стоях мирно както каза Елена, нямаше да се случи това..

-Искам да се приберем-каза му Мадлен..

- Да, няма проблеми. - усмихна се Мат. В момента щеше да прави всичко което му каже Мадлен, само и само да й покаже че наистина много съжалява..

Мадлен станна и тръгна към вратата..
-Надявам се следващото ви гостуване да е по приятна причина-каза Елена на Мат

- Да, следващия път ще ти предложа превръзка да си я слагаш на гащите когато ти дойде цикъла. - засмя се Мат.
- Шегувам сеее.. - удари я силно по гръбнака.
- Да.. благодаря че помогна на Мадлен.. следващия път в който дойда у вас, ще нося нещо с което да ти се отплатя. - усмихна се той слабо.

Елена се усмихна малко кисело..
-Започвам да се чудя дали не си ми връстник или дали въобще си със разсъдака на родител..

- Ти си голяма. - изсумтя той.
- Не очакваш да ти викам "Айде татиното, пази се и да си жива и здрава!" ? -Мат погледна настрани.
- А и без това все още съм млад за баща.. незнам нищо за децата..

-Тц..хубаво..Хаиде че има да правя купон...
Елена се усмихна..
Мадлен излезе навън и изчака Мат

-Купон?!-Мат я изгледа кръвнишки.
-Внимавай с кого спиш ей!-той после й се усмихна меко и куцайки, тръгна след Мадлен.
-Мад, чакай.. чакай малко! Съжалявам че се забавих.. - Мат имаше малко трудности докато я следваше..

-Мат..Ти си по-зле?Трябва да ти да си почиваш..
Мадлен го прегърна..

Мат се зачерви.
-Оу няма ми нищо! Виж! - той се засмя и й разроши косата.
-Смеха лекува всичко. А и вече бедрото ми зарастна, нищо ми няма. Само леко куцам, това е.

Мадлен също се засмя..
-Радвам се че си по-добре

Мат се ухили.
- Добре съм, споко. Е, хоро не мога да играя в момента ама утре ще мога и танго да играя. - засмя се той.

Мадлен се ухили..
-Значи утре ще те пробвам..
Тя тръгна към колата

Мат я последва, куцайки по-малко от преди. Раната му зарастваше бързо и това бе добър знак.
- А ти как се чувстваш..? - той погледна настрани..
- Как е раната ти..?

-Ами..добре е,но моите рани зарастват по-бавно...
Мадлен се усмихна..
Те се върнаха в къщата на Мадлен