Щаба на Организация "Смърт"

Мат не се съпротивляваше отново. Имаше една единствена мисъл в момента - да погребе мъртвите си събратя. Нищо друго нямаше значение за него. Оставяше се да го дърпат и влачат наляво-надясно като парцал.

Момичето беше съвсем нежно с него и внимателно…Половин час
след това двамата се намираха доста далеч от щаба..В малка къща насред пустущта..

Мат все още не бе проговорил.Даже не обърна внимание на къщичката..Погледа му бе празен..напълно безизразен..

-Гладен ли си?-попита го русокосата,когато го остави да
седне на дивана..

Отговор не последва.Погледа на Матю бе малко замъглен,мътен..

Красавицата го остави и се запъти към кухнята...След малко се разнесе вкусна миризма и доста приммамлива..

Преди тази миризма беше омайваща за Мат и го караше да скимти от глад, но сега такава реакция не последва.. сърцето му сякаш бе някакси разбито..

Момичето отиде при него и остави храната на малката масичка
заедно с вилица…Пусна телевизора на някакъв канал с новини и се загледа в
лицето на Мат..

Мат не помръдна от мястото си. Стоеше на дивана и нищо не казваше. Даже вече не мислеше. Просто мълчеше..

-Предполагам че съм добра готвачка..Честна дума,не съм
сложила отрова,защото го опитах и не мисля че е лошо..Хайде опитай и ти..


Русокосата седна до него и взе една хапка с вилицата доближи
я до устата му,но без огромна надежда.

Мат погледна настрани безизразно.. нищо не стана. Той даже не погледна храната. Беше гладен но нямаше намерение да яде..

-Моля те,опитай.


Момичето отново му предложи.


-Знам колко ти е тежко..Е..Не знам но предполагам че ти е
тежко,но трябва да се храниш иначе няма да се оправиш..

Мат погледна към нея с празен поглед и налапа вилицата..

-Точно така.-усмихна се момичето.


Имаше странно излъчване..НЕ беше вампирско,беше топло и
успокойващо..

Мат сдъфка безизразно храната и я преглътна някакси затруднено.Сърцето му тупкаше бавно и някакси изморено..

Момичето отново взе от храната с вилицата и отново му я
предложи…


-Предполагам,че възстановяването ти ще изиска време,но ще се
радвам ако се оправиш и всичко си остане нормално..

Мат не хареса думата "нормално" и "всичко".Той се отблъсна от храната и отмести глава настрани.

Момичето изпусна вилицата..Тя я вдигна и го погледна..


-Извинявай,не съм искала да кажа нещо погрешно..

Мат не отвърна..оо да, за момичето това ще бъде един мъчителен месец изпълнен с тишина която само тя нарушава..

Тя се изправи и отиде да измие вилицата..Върна се и с чаша вода...
-Жаден ли си?.-попита го красавицата.-Аз съм Мадлен,ако решиш да ми проговориш..Няма проблем..Не се сърдя.-тя говореше спокойно и някак с любов..

Мат запомни името й макар и да не си направи труда.Той погледна към водата и не каза нищо.Погледна настрани с празния си поглед..

Мадлен вдига чашата..


-Можеш само да кимнеш ако си жаден или гладен..Предполагам
че си и гладен и жаден..Приемам мълчанието ти като упорство или пък нежелание
към нещо и те разбирам..

Мат не се интересуваше особено много в това..думите й влизаха и излизаха от ума му, не се всушваше в нея, но тона й..тона й го караше да се успокоява..иначе ако тя беше груба, Мат щеше да се дърпа и щеше да стане лошо..

-Ще ти донеса одеало..


Мадлен изчезна и се появи бързичко,не като вампирите но
сравнително бързо..Тя покри с одеалото краката на Мат..


-Така добре ли е?Или ти е топло?

Мат погледна към нея със поглед изпълнен със слаба тъга..поне в момента изражението му имаше някаква емоция..засега.Може би това бе знак че му е добре и започва да се отпуска..