Щаба на Организация "Смърт"

Мадлен го погали по главата..


-Спокойно,всичко свърши,ще се оправиш..

Мат погледна настрани..Да..тя бе права.Всичко свърши..вече нищо нямаше значение за него..Той отмести погледа си настрани, отново напълно безизразен и празен..

Мадлен продължаваше да го обгръща с любов и грижи…Безрезервно
изпълняваше и щеше да изпълнява всяко негово желание докато не се оправи.

Щеше да отнеме известно време.Мат продължаваше да мълчи и беше ясно че нямаше да проговори скоро..междувременно какво ли се случваше с Жулиета и децата..? Това не му се бъркаше в работата..той се чувстваше напълно забравен..забравен от всички..

Мадлен бе заспала до него..Тя се бе унесла,след няколко
безсънни нощи..

Мат я гледаше със погледа си без емоция..не можеше да разбере..тя не е вампир..защото може да спи..Бързо се оттърси от тези мисли и погледна настрани, не можеше да спи..

При това негово движение Мадлен се сепна и се изправи..


-Прощавай,бях задрямала..Нуждаеш ли се от
нещо?Вода,храна?Искаш ли някакво занимание?

Мат не отвърна и впери поглед в стената.Каква бе той за нея..? Защо му помагаше..? Или може би го прави просто защото Мериса й е наредила. Мат стана студен при тази мисъл и тъга обхвана сърцето му по незнайна причина. Празния поглед стана още по-беземоционален..

-Какво ти има?.-гласът й стана леко притеснен но запази
онази мекота и любов.-Нараних ли те с нещо?

Мат затвори очи малко изморено, сякаш й казваше да се отпусне и да не се впряга толкова много. Той се сети за Жулиета, но..защо тя го подкани да я убие..? Нали помнеше че той я обича..защо му причини тази фатална рана..?! Не можеше да побере това в главата си..

МАдлен се поотпуса отново,готова пак да заспи.Тя се
прозяваше и примиваше адски изморено,но се държеше будна,все още..Отиде и си
направи кафе

Мат се сепна при шума и скокна от дивана стреснато. Видя че няма нищо и отново седна с безизразно изражение. Вече повечето мисли в главата му бяха за Жулиета, децата и Мадлен.

Мадлен се върна с чаша,пълна до горе с кафе и бутилка кола в
ръката..


-Спокойно,само отидох до кухнята..

Мат отмести поглед.Сега пък Мадлен пиеше кафе..тя не може да е вампир..възможно ли е да е върколак..? Той се сети за думите на една жена..че Мат има нужда да бъде сред своите..дали Мадлен бе върколак?!

Мадлен седна на фотьойла и отпи от кафето..

Мат я погледна и впери поглед в нея.Наблюдаваше я внимателно но със същия поглед..

Мадлен се отпусна и затвори очи,но когато отново започна да
се унася се изправи…Нямаше да спи..Ами ако на Мат му потрябва нещо,а тя
спи..Съмняваше се че той ще я събуди..

Нещо изшумуля..пристори му се че някой чука на вратата и скокна рязко.Беше готов да убие всичко и всеки по пътя си ако му навредят..

Мадлен го погледна объркано,след което се приближи до него и
хвана ръката му..Нейната беше значително по-топла от неговата..


-Какво има?.-попита го тихичко Мадлен.-Не се
притеснявай..Нищо не е станало..

Мат рязко махна ръката си от нейната и се огледа стреснато. Дори и най-малкия шум го подлудяваше..започваше да се отчайва..Той седна на дивана и погледна настрани както винаги,със вече леко изплашен поглед.

Мадлен седна до него..Тя вдигна одеалото от земята и отново
го зави..


-Няма от какво да се плашиш..Не си сам,аз съм тук..

Той изпъшка и погледна към нея..защо го правеше..защо беше толкова нежна с него..защо му помагаше?! Тя..да не би да са й предложили тлъста сума пари задето му помага, или иска да го убие по някакъв начин? Мат не вярваше че на някой му пука за него..беше буквално използван..

-Защо не ми вярваш?.-попита го тихо Мадлен и извърна
поглед..

Мат не отговори. Отговора бе ясен. Не беше в състояние нито да говори,нито да се храни..беше хапнал една хапка от храната на Мадлен и нищо повече. Едва си подреждаше мислите а тя иска да му вярва..това бе мисия невъзможна за него.

Мадлен реши отново да се отдаде на готварските си умения…Готвеше
сравнително бързо..Отново се появи с чиния,с коренно различна храна от предната


-Предполагам че обичаш китайска храна?