Щаба на Организация "Смърт"

Мат отново не отговори, но се изправи от леглото безмълвно.Даже не погледна жените..

Мериса го гледаше спокойно..ТЯ направи знак на другата жена
да не го пипа..


-Остави го..По-добре да се отърси от шока сам..

Мат погледна към дрехите си.Имаше засъхнали капчици кръв, той чувстваше глад но сякаш нямаше намерение да се храни. Зениците му бяха разширени до неузнаваемост, но иначе имаше спокоен поглед..

-Последният път когато го видях се беше изгубил в
коридора.-отговори спокойната жена..


-Да,разбрах.-изскърца със зъби Мериса

Мат се замисли.. да не би момичето което каза че запоследно го е видяла в коридора, е онова момиче което го опъти когато се бе изгубил..?
Мат не ги погледна и тръгна бавно към вратата.Щеше да погребе както трябва умрелите си събратя..усещаше че труповете им са наблизо..

НЕжна и топла ръка го хвана и не го върна..


-Недей,не си в състояние да правиш каквото и да било

Мат махна ръката рязко от себе си.Не отвърна на топлия глас и отвори вратата..Погледа му отново не се отмести към тях.

ТОзи път студена ръка го върна в леглото и се чу щракването
на ключа в ключалката..


-Няма да мърдаш..

Мат не се съпротивляваше.Просто стоеше безмълвно и чакаше докато го пуснат. Странното бе че не си мислеше за Жулиета. Нито за децата. Или се преструваше че нищо не се е случило, или не му пукаше изобщо..

Мериса и другата жена си говореха нещо..

Мат продължаваше да мълчи, вперил поглед в земята.. Беше му някакси празно..

Топлата ръка обърна лицето му на една страна..Оказа се онова
разсеяно и блуждаещо момиче с русите коси и красивото лице…


-Не мога да разбера защо не се съвзема?

Мат впери поглед в нейния, и сякаш нищо не усещаше..абсолютно нищо. Можеше да я гледа с празното си изражение с часове..нещо просто не му беше вече същото..

-Предлагам ти да го изведеш от щаба..Един месец не искам да
се връщате…Развлечи го..Мисля че има нужда от компанията на върколак.-каза Мериса
и напусна стаята.


-Както кажеш..

Мат отмести погледа си от момичето и погледна към земята. Нямаше думи да говори.. нямаше настроение.. беше като мъртъв. Нищо нямаше значение за него.

-Ела..
Момичето го дръпна и го поведе по коридорите навън...

-------

https://fantasyworld.bulgarianforum.net/viewtopic.forum?t=60