Щаба на Организация "Смърт"

-Спокойна съм,защото няма за какво да се притеснявам..

Мат се огледа но след като не намери нищо остро, счупи прозореца и взе едно голямо остро стъкло.Без да иска наряза леко ръката си с него но не му пукаше.Побягна бясно към Жулиета, искаше да я наръга..

-Направи го.-подкани го спокойно Жулиета..

Мат направи точно това което тя искаше - наръга я право в гърдите, право във небиещото й сърце, право във леденото кубче което вече не функционираше..Капчици кръв паднаха от стъклото, от ръката на Мат, и той я гледаше разярено.Очите му бяха човешки, но той се чувстваше като чудовище. Като.. полудял човек..разкъсван от гняв и тъга..

Кръвта Се разля по тялото на Жулиета,а тя безжизнено се
свлече на земята..

Мат се сепна..какво направи?!
-Жулиета..!-той падна на колене до нея..Не искаше да свършва така..
-Защо..не се защити..?!-той стисна зъби и я хвана на ръце.Не искаше..не искаше да свършва така..Мат взе стъклото и направи голяма рана на другата си ръка, защото онази вече нарязаната беше доста чувствителна и би боляло ако направо наръга стъклото в раната..
Кръв потече от дясната му ръка и той я надвеси над устните на Жулиета..Отвори леко устата й и стисна дясната си ръка в юмрук, капчици кръв бързо започнаха да течат от ръката му върху бледите устни на Жулиета..

-Убиец.-проряза го детски момичешки глас.Беше безмилостен и
студен..

-..е тя..-изръмжа Мат и погледна към източника на детския глас.Очите му блуждаеха леко и бяха наводнени..

Елена и Кай бяха застанали на прага на стаята.И двамата го
гледаха укорително,бяха пораснали..Човек би им дал поне 10 години..


-Ти ще си платиш за това,не ние.-отново каза Елена..

- Кой намесва вас..? - попита объркано Мат и ги погледна.Ръцете му затрепереха и той изпусна стъклото.Земята бе окървавена в неговата кръв.
- Нали я убих.. вече нищо няма значение..

-Ами спомените?-Кай го попита риторично,имаше нейните очи и
бледата й кожа..

- Какви ти спомени..? Нищо не помня. - измънка тихо Мат.
- Тук обвинете Джейкъб. Той нареди да ме затворят и аз от шок изгубих спомените си.

Елена,която всъщност повече приличаше на Мат,все пак имаше характера на Жулиета и то болезнено познат..Тя отиде до Мат и прилепи малката си ръчичка до неговата...
-Сега вече ще си спомниш...
През нейната й неговата ръка преминаха спомени като ток..

Мат ококори очи, зениците му се разшириха и организма му полудя. Толкова много емоции скупчини на едно..тъга,вина,болка,самота,омраза,гняв..всичко това струпано на едно..той се строполи на земята в безсъзнание,вече не знаеше какво да прави..ЕЙ ЖУЛИЕТКА ЩЕ УМИРА,БАСИ!!

-СТАВАЙ.-сряза го Кай.-Спаси я,защото без майка семейството не е завършено..
Елена и Кай напуснаха стаята тихичко,съвсем по детски..

..баси и невъзпитаните деца! Ще ги убия!
Хах,Мат няма да ги слуша..той все още си беше в безсъзнание,НА ВИ МРЪСНИ ДЕЧИЦА!

Студена ръка го хвана и го затегли нанякъде..

Мат нищо не усещаше..

Силна светлина блесна срещу него и няколко неразбираеми гласа отново се разбъбриха..

Мат се намираше в пълен хаос..спомените в главата му го побъркваха.. Не можеше за повярва че е правил секс със Жулиета доста пъти, че онези хлапета са всъщност техните деца, че Жулиета помнеше всичко и през цялото време се преструваше че си е изгубила паметта също като Мат..още повече..защо тя не се защити когато Матю я нападна..? Би трябвало Жулиета да знае най-добре от всички, че той я обича и ако си спомняше за нея, нямаше да я нападне..тогава..защо Жулиета се остави на него да я наръга..?
- Защо не ме спаси когато Джейкъб-.. - мисълта на Матю бе прекъсната от умора и отчаяност..вече му се искаше да се самоубие..да не съществува изобщо..но ако някой му бе казал, ако му бе върнал паметта преди той да наръга Жулиета, тогава това нямаше да се случи..което значи че в действителност Мат няма вина нали..?
- Ако я обичах нямаше да я нараня дори и да не си я спомням.. - помисли си той тихо и изнемощяло..вече нищо не му правеше впечатление.Не обръщаше внимание даже на странните бъбриви гласове над тялото си.Не му пукаше за нищо..

-Дам,права си.-започна единият глас,беше нежен и звучеше красиво за разлика от другият който беше ледено студен..
-Лошото е че на него нищо му няма освен шока,за Жулиета не съм сигурна...

Мат трепна леко и отвори очи бавно.Погледна към хората около себе си, но името "Жулиета" остана някакси заглушено за него..

-Събуди се.-каза единия глас..
-МЕжду другото мислех че ЖУлиета си е изгубила паметта..
-И аз така мислех Мериса,но явно си я бива за актриса..

Мат продължи да слуша разговора между жените, докато той си мълчеше..Погледа му бе някакси блуждаещ..

-Това й изигра лоша шега.-каза Мериса и седна на един стол..


-Кой ще гледа децата?


-Предполагам че ще са на мои разноски..