Развалянето на магията

Сайто подскокна стреснат и замръзна на място.
-Ъ застани зад мен..аз ще ъм..-той откъсна един клон от някакво дърво.
-Ще те защитя с тази..клонка..-въздъхна смутено и зачака вълкът..

-Добре...съжелявам за дето се долепих до теб но ме беше страх-каза момичето и застана зад Сайто.Чакаха но вълкът не дойде.

Нощта отмина.
-Ам Сайто на колко си?-попита го Люси.

-16.-отговори той.
-Ти?

-16.-каза момичето и се усмихна.
-Какво те доведе до реката?

-Ами..търсех баба и дядо..бяхме на къмпинг.-обясни той.
-И сега ъ..какво?

-Незнам...искаш ли да се поразходим из гората?-попита Люси.

-Ъ да но..имах предвид..какво ще става от сега нататък?-попита объркано Сайто.

-Незнам...ще трябва да потърся къде да живея понеже дома ми сигурно вече принадлежи на някой друг.-каза леко отчаяно момичето но все пак се усмихна.

-Ами..може да живееш при нас!Но аз се изгубих и баба и дядо също ги няма..домът ни е чак в Япония..не знам как да стигна до там.

-Искаш ли да ти помогна някак да се върнеш в страната си?-попита момичето и го погледна

-Да!Но после баба и дядо никога няма да ми повярватче такова нещо се е случило..и ще стане лошо..най-вероятно ще ме накажат.

-Хм...сигурно...хей искаш ли да се поразходим в гората?

-Добре..както кажеш.-съгласи се Сайто.

-Сайто разкажи ми за себе си.Какъв е хаraктера ти,каква е историята ти,хобито ти?-попита момичето по време на разходката.

-Ами..Характера ми е всякакъв..историята ми..ами..мама и татко се разведоха и всеки тръгна по своя път,оставяйки ме при баба и дядо..хмм..хобито..ами аз мисля че нямам хоби..аз съм си такъв,непукист.Не ми трябва хоби..-усмихна се той.
-Ами ти?Не е нужно да ми казваш историята,аз май вече я разбрах..

-Ами аз съм мила,малко срамежлива,откровена съм с хората и не лъжа.Понякога предпочитам да не казвам някои неща понеже не съм сигурна дали трябва.Хоби...хм...засега нямам.-отговори момичето.

-Аха..-Сайто се замисли..сякаш тя му беше перфектното момиче.

Люси се усмихна мило и се покатери на едно дърво.Седна на един клон.Изглеждаше така но седнала на клон:

Сайто я погледна малко объркано.
-Ам какво правиш?

-Как така какво правя???Не виждаш ли че седя на клона?-попита малко объркано Люси.Тя не подозираше че бикините й се виждат.

-Ама аз виждам ама..ама виждам и-..-той си млъкна малко зачервен.
-Виждам ябълка.-излъга Сайто.

-Какво има?-попита по-объркано момичето гледайки зачервеното лице на Сайто.

-Нищо.Стана горещо.-измънка той и погледна настрани.