Развалянето на магията

В потока в тази сребърна гора,лежи девойка омагьосана.Може да я види само момчето на нейните мечти,само този който е избраникът.От 26 години момичето спи във воден балон...дали най-накрая някой ще развали магията?

Люси спеше дълбоко...но бе настанал денят в който щеше да се събуди.По дрехите й се появи кръв-кръвта на убитото й семейство.

Щом балона се спука момичето падна на дъното на реката.Косата й се бе разваля под водата а кръвта от дрехите й се измиваше.

-Мразя да плувам.-измънка недоволно момчето и бързо свали горнището си и тениската си,а след като си мислеше че това момиче няма да се свести веднага,си свали и панталоните и обувките.Не искаше да мокри нито една своя дреха защото нямаше други..Той се гмурна бързо във водата и хвана момичето,като за миг се вгледа в лицето й.Усети че се задушава и бързо размятка ръце и крака за да излезе от водата.Това му костваше доста енергия и когато излезе беше като претрепан.Облече се набързо и легна на земята,като веднага след това започна да се унася в сън,а слюнката потече леекичко от устата му.

http://www.basugasubakuhatsu.com/blog/screencaps/Zero%20no%20Tsukaima%2047.jpg

Мина малко време(около 5-10 минутки) и момичето отвори очи.Отначалото мислеше че това е сън.ПРехапа леко устната си и останови че не е сън.Огледа се наоколо и видя момчето.Луси се усмихна мило и се загледа в Сайто.

Той пък захърка,но поне вече нямаше течащи лиги от устата му.Косата му бе мокра и капчици вода падаха от нея на тревата..

Момичето стана и се изправи.Бе залез слънце,подуха лек ветрец и развя косата й,която незнайно защо бе суха както и дрехите на момичето:

Момчето се стресна и бавно отвори очи.Видя онова момиче във балона.Първо не вярваше на очите си но после..

Тя го погледна и му се усмихна.
-Благодаря,че разруши магията.-каза му Люси.

-Кво?!-изписка момчето но се изкашли и се престори на сериозен.
-Ъ я повтори..

-Бях омагьосана да спя в този балон цели 26 години за да се спася от този който уби семейството ми.Само избраният може да види балона...благодаря ти!-каза Люси и се усмихна сладко и мило.

-26 години..това е някаква измислица нали?-попита невярващо момчето и се изправи като започна да я обикаля и да я гледа подозрително..
-Сега да беше възрастна жена!

-Е,да но съм си останала на 16.-каза Люси и се засмя.
-Е,аз съм Люси Хинамори.

-Ам..Сайто Джироу..-представи се момчето.
-Кой те ъм.."омагьоса"?

-Една жена...беше магьосница...не ми каза името си.-отговори момичето и се усмихна на Сайто.

-Ъм..незнам дали го осъзнаваш но..това не може да е вярно..-той се усмихна малко престорено и фалшиво.
-Имам предвид..това ъм..магията не съществува..вещици,магьосници..не съществуват..

-Тогава какво ме спаси от смъртта?Какво ме спаси да не отида при родителите си,при сестра си и при брат си?-попита момичето.Като спомена за семейството си леко се просълзи.

-Ами..някой ъм..добре,тук имаш право.-измънка Сайто малко смутено.
-И съжалявам за семейството ти.

-Аз съм тази която трябва да съжелява...аз съм виновна за смъртта им.-каза момичето и изтри сълзите си.

Сайто погледна настрани смутено.
-Това не мога да кажа..но сигурно не си виновна..просто забрави това,каквото станало станало..

-Аз съм виновна и колкото да се опитвам никога няма да го забравя...отблъснах едно момче по най-гадния начин и той се озлоби и уби всички от семейството ми без мен.

-Ъ това е..доста ъ..грубо отмъщение..-измънка стъписано Сайто.
-Но независимо дали си виновна ти или не,нищо не може да го промени..затова че няма значение кой е виновен.

-Прав си Сайто...-каза момичето и се усмихна.Чу вълчи вой и се уплаши.Без да се усети се бе долепила до Сайто от страх.