Нежеланата обитателка на малката къщичка..

-За мен няма прекалено сложни неща...Казваи за какво си се сетил-подкани го жулиетка..
Тя го погледна с интерес

-Ами...незнам..не е кой знае каква добра идея..-измънка невинно Матю и обърна глава настрани важно.
-Не бих разчитал на това..

-Нищо!Кажи ми..моля те-примоли се ялно жулиетка

-Еее..ами да изтрием спомените на светът.-измънка тихо Матю.
-Като имам предвид на светът,тоест на цялата планета.Включително и нас.Вампирите няма да знаят че са вампири а върколаците - че са върколаци.Технологията ще се развие без тези неща за мистичните същества или-..Всъщност може да изтрием спомените на планетата за мистичните същества!Какво ще кажеш?Така ще се започне на чисто и няма да има войни вече!Ще унищожим щабовете,къщите и каквото е тук на върколаците и вампирите за да няма нищо което да напомня на тях.Ще разработя лекарство което убива вкуса и мириса на кръвта,като хапчето се пие веднъж на година.За върколаците ще направя лекарство което да спре трансформацията при пълнолуние.Мисля че всичко е перфектно макар и маалко невъзможно..

-Не мисля че това е възможно..Аз имам по-добра идея...Мисля да избягам и си търся "другарче"-намекна нещичко жули

Матю се жегна и косата му се наелектризира.
-Моля?-попита той,физиономията му помръкна.

-знаех че няма да доидеш с мен-сви рамене жулиета и отново се загледа с празен поглед в нищото

-Оуу...аз мислех че искаш някой друг да дойде с теб.-измънка тихо Матю.

жулиета въздъхна..
-Е...Вероятно ще взема някои друг ако ти не доидеш..

-Хубаво ще дойда.-измънка Матю и въздъхна.
-Ти ще водиш пътя,хванат ли ни ще кажа че съм ти заложник.-добави той важно-важно.

жулиета го погледна весело...
-Еи...тарикат!

-Кво?-попита сърдито Матю.
-Ти ще ни въвлечеш във това.-измънка той макар че нарочно се правеше на важен и сърдит.
-А аз какво да правя с Ренджи?Имам предвид,лейтананта ти и моят?Какво да правим с тях?-беше назначил Ренджи както за негов треньор така и за лейтанант.

жулиетка бе греинала радостно..
-В момента имам 10 милиона кеш..спокоино можем да избягаме

-Да добре но какво да правим със лейтанантите?Ами със служителите ти и моите?Ще ги оставим ей така?Ами може и да ни подгонят..

-Няма да ни подгонят..Подготвила съм клонинги..Мат..жулиета-провикна се жули...
От къщата излязоха две техни същински копия

Матю застана пред Мат раздразнено и подозрително.Поогледа го,въртя се около него като пумпал и погледна към меча му.
-Същия е като моя Зангетсу..-помисли си той и си погледна своя меч.

-абсолютно същите са като нас...Няма грам разлика и се надявам че ти харесват
жулиетка се ухили до ушите

Матю преглътна и се приближи до изкуствената Жулиета.Погледна гърдите й..Искаше да ги докосне в момента повече от всякога,да ги опипа,да ги усети между члена си..но това нямаше да стане.
-Да..те много приличат на твоите..-измънка той тихо.

жулиета го погледна тъпо...Все пак нищо не му каза за това...Е почти нищо..
-Като искаш цици ела при мен не при клонинга

-Нищо не съм казал за това,не ми засилвай жаждата.-изръмжа той към Жулиета,държаха се като деца един към друг.
-Просто ги гледам,няма нищо лошо..а и май тези на клонинга са по-големи от твоите..

-Моля?!-зяпна го жулиета..
Тя застана до клонинга..
-Не са по-големи...Като моите са!-сопна се тя.-Можеш сам да провериш

-Нем,по-големи са.Тези на клонинга са по-кръгли и пухкави.-продължи да философства Матю.
-А твоите са маалко по-малки.И стегнати.-щеше да изяде някой плесник скоро..

-Не е вярно..Еднакви са!..ти какво да не харесваш клонинга повече?!-попита го жегнато жулиетка

-Може би.-изплези се Матю,май получаваше това което искаше..тоест,ядосваше Жулиетка.
-Какво ти сама каза че сте еднакви,няма от какво да ревнуваш..това че нейните гърди повече ми харесват не значи че и ти не ми харесваш.-отвърна невинно той.

-Но харесваш повече гърдите на клонинга-сопна е жулиета.-Не може един клонинг да е по-красив от мен..Та това е клонинг...