Нежеланата обитателка на малката къщичка..

Вълкът се насочи към двете момичета,ръмжейки яростно.Не забеляза че това е Жулиет,просто знаеше че вампири са във територията на върколаци.

Жулиета беше взела някакъв мъркуч,свързан с външната чешма и измокри Мерилин

Вълкът изведнъж се нахвърли върху момичето което бе опръскано и започна опити да я хапе и разкъса на малко парченца без да знае че това са вампирите на Жулиет..Очите му святкаха в отровно-жълто доста плашещо а лиги течаха по дрехите и лицето на момичето,Матю никога не е бил толкова разярен..

Жулиета пусна маркуча...Опръсканата Мерилин обаче отново се появи и то зад Жулиета..
-Жулиетке,дължиш ми 10 000.-изкикоти се Мери...
-Дам...Загубих облога.-въздъхна Жули..

-Жулиетке?-помисли си вълкът и погледна учудено двете момичета..я виж ти..Жулиет!А това до нея е..един бог знае кой!!!

Жулиета отвори вратата на колата и отвътре извади пачка с пари...Подаде ги на Мерилин..
-Е Мерилин...Заповядай.-каза Жули.-Не искарахме дори час без нападение...

-Значи това е било нещото за което са се хванали на бас..?-помисли си Матю и разклати глава объркан,опашката му увисна до земята и се омърси със праха.Той впери объркан поглед към двете момичета,е бяла козина бързо се цапа..

-Жули...Кучето ни гледа.-оповести Мерилин.-НЕ ми харесва...
-Ооо я стига...
Жулиетка съвсем смело се приближи до кучето и го погали по главата...
-Леле майко.-Мери се обърна..-Каква любителка си на животните...

Вълкът изръмжа заплашително към Мерилин.
-Не съм КУЧЕ.-помисли си Матю и спря да ръмжи но от време на време надаваше някакво "грухтене"...

-Аз обаче влизам.-ухили се Мери.-Един коктейл?
-С удоволствие..Ако може да не е животинска.-ухили се Жулиета..Имаше нещо адски изгарящо и познато в кучето

-Да не е животинска..гълп..тоест..кръв?!-помисли си вълкът и зениците му се разшириха леко,значи коктейла ще е кръв.То проследи с поглед Мери..

Тя влезе в къщата...Жулиета се обърна машинално към вълка..
-Какво искаш?-попита студено Жули...

-Господи Жулиет..не можеш ли да ме познаеш..?-помисли си кучето и се отдръпна,свело глава надолу.То изпъшка и въздъхна отчаяно.

-Познах те...Просто..
Тя се наведе..
-Не те очаквах...Изненада ме..
Жулиета се усмихна мило..

-Значи можеш да четеш мисли?-предположи Матю о вдигна глава към къщата.
-Би ли..сменила музиката?Странна е..-не всъщност странното бе че си говорят телепатично.

Жулиета замахна с ръка и музиката тана от агресивна по-нежна...
-Готово..

-Перрфектно.-отвърна телепатично Матю като на "рр" изръмжа гальовно.
-Таа..имам два въпроса : Нима можеш да четеш мисли и втория : Приятелката ти май се забави..?

-Мога да чета мисли и да не можех тази козина бих познала навсякъде...Мерилин не е толкова глупава чеда се загуби в 8 стаи..
Жулиета се наведе и в същият момент излезе Мерилин с две чаши наситеночервена кръв...

-Хубаво..защото исках да я разкъсам на парчета,какво всъщност правите във територията на върколаците!?-попита телепатично вълкът и разклати глава объркано,след което кихна защото нослето му течеше и беше малко настинал.

-Купих си къща.-отговори Жули..
Тя взе едната чаша от Мерилин и отпи.

Вълкът поклати глава и се подсмихна като оголи зъбите си.
-И всички къщи бяха купени освен тази тук?-попита той телепатично и погледа му падна на Меринела..очите му блеснаха в жълто и отново започна да ръмжи.

-Не.-ухили се Жулиета.-Нарочно купих точно тази..
-Жулиетке..Я да те питам аз теб...Знаеш ли какво изръси малката в трапезарият?-попита Мерилин..
-Оо..Знам.-подразнено отговори Жули.-Обаче нито потвърждавам нито отричам..

Вълкът започна да ръмжи по-усилено към Меринела.
-Слушам..-помисли си той и я погледна разярено,със жълти очи святкащи в тъмното като светофари.