Нежеланата обитателка на малката къщичка..

Мерилин вече не издържаше..Тя списна чашата малко по-силно и тя се пръсна..
-Исках сензация.-отговори Мерилин вместо Жули и то на глас

Вълкът оголи зъби и зае бойна позиция,готов да атакува..сензация?!

Жулиета срита Мерилин..
-Млъкни малко...-укори я Жули...

-Не.Кажи й да продължи .-отвърна Матю на Жулиет телепатично и вълкът спря да ръмжи макар че все още оголваше зъби заплашително..

-И сама чувам.-изсъска Мерилин.-Ако се нанесем във владенията на Върколаци ще се породи спор и сензация...Което ще издигне всичко към визшите сили...
-Ние сме.-започна Жули.
-Не..говоря за по-визши сили..

Какво?Нима тя иска война?!ОТНОВО?!
-Не разбирам..-помисли си вълкът и отново кихна след което си потърка муцаната с лапа и погледна със същия разярен поглед Мерилин.

-Не..Не искам война,а подяволите въпроса да се реши,защото и преди време стана същото...Всичко затихна и после изведнъж дойде бурята.-рязко отговори Мерилин.
жулиета си мълчеше и отпиваше от чашата с кръв..Очите й светеха червено в тъмното..

-Коя е тази по-визша сила?-попита телепатично белия вълк и я погледна със присвити очи,вече не оголваше зъби а беше объркан и сериозен..

Вълкът изплези език на Жулиета.
-Ехооо????Съвета на върколаците е на другия край на светът а този съвет ТУК дето е,бе изтребен от ВАС.-напомни той телепатично и въздъхна като си прибра езика и нарочно направи така че една негова лигичка да падне на яката на Мерилин.

Вълкът се изплезе и още лиги хвръкнаха,този път на бузката й.
-Какво,да не си алергична към вълчи лиги?-попита Матю наум и се усмихна.

-Правя го без да искам..-оправда се Матю и се усмихна меко на Жулиет като си облиза муцуната за да не хвръкне някоя лигичка отново.
-Хехехе..

-Най-накрая.-ухили се престорено мило Мерилин.-Жули...Аз мисля да се поразходя и да подразня някой върколак...
Жулиета извъртя поглед с досада но кимна...Мери взе колата и потегли..

Вълкът се ядоса и започна да вие със всичка сила за да може да й пръсне прозорците на колата на оная Мерилин..

-Твоя или на онази,аз исках нея да стигна.-измънка Матю телепатично и седна на тревата като започна да си ближи лапата а от муцунката му имаше мокра козинка със лиги..и още лиги падаха по тревата..

Муцунката на вълкът отново изпуфка и то кихна.
-Май съм настинал..-помисли си Матю и си отърка течащото черно като маслинка носле във тревата и погледна със сивите си очи Жулиета.

Матю кимна и последва Жулиета със махаща опашка.Да настинеш на лято!!Срамота!

Това ми напомня на моята настинка
Жулиета отвори вратата и му направи място за да мине...

Хехе,откъде си мислиш че взех идеята?
Вълкът пристъпи няколко крачки напред и после седна на килима като отново кихна и отърка нослето си в дивана..