Портите на входа към Отвъдното.

Една струйка кръв се стече по врата на Моргана...Тя пиеше от кръвта на Рикошет и й се наслаждаваше

Рикошет пък се наслаждаваше на факта че е полезен!!Харесва му когато е използван,радва се че по този начин помага на Моргана.

Моргана се отдръпна внимателно от Рикошет и избърза устата си...Очите й светеха в червен цвят..

-Ако ме нападнеш знам как да те успокоя.-той насочи пръст към нея а от вратът му шуртеше кръв като от фонтан.

Моргана се засмя...Тя се облегна на ствола на дървото,малко задъхана..

-Не..не се шегувам..-отвърна той малко объркано и насочи пръст към дървото.Ръката му затрепери и изведнъж кората на дървото се обели и огъна като одраска кожата на Моргана.
-Съжалявам.

Моргана се усмихна..
-Няма нищо..

Рикошет си хвана ръката и погледна надолу.
-Не трябваше да го използвам..-помисли си той и погледна към ръката си която трепереше неконтролируемо.
-Имаш ли аналгин?

Моргана замахна с ръка...Аналгина е на път...Една хапче се появи в дланта й..
-Ето...
Тя му подаде хапчето..

-Благодаря.-кимна Рикошет и глътна хапчето без вода и без други външни намеси.Ръката му се успокои след няколко минути и той я пусна.

Моргана се усмихна..
-Пак заповядай...

-Сега по-добре ли си?-попита я Рикошет и се приближи до нея като я изгледа хладно но загрижено.

-Много по-добре.-отговори Моргана.-А ти как си?
Тя се изправи,залитна малко,но си стоеше на краката...

Рикошет се стресна и я подпря на себе си.
-Добре.-отвърна той и се усмихна.
-Седни на земята ако искаш и си почини..не изглеждаш много добре..

Моргана кимна и отново седна на земята...Трябваше й малко време за да се оправи..

Рикошет скъса малко плат от дрехата си и превърза раната на вратът си.
-Беше много нежна..благодаря ти.-отвърна й той тихо и се усмихна.

-Не исках да те нараня-ухили се Моргана...
Косата й закри част от лицето...Сякаш бе в сянка..

-Не ме болеше.-отвърна той тихо и се усмихна също.Чудеше се кога ли ще тръгват за истинското отвъдно?Там където бе затворът?

Нямаше да чака дълго...
Минута след това,Моргана се изправи...
-Хайде да тръгваме...

Рикошет кимна.
-Сигурна ли си че можеш да вървиш?

-Да...нищо ми няма вече.-усмихна се Моргана...
Тя отново се качи на едно дърво...

Матю кимна и се качи на едно дърво.Отново започна да я следва плътно..

Моргана не беше бърза както в началото,но не беше и толкова бавна...Двамата с Рикошет отново мълчаха..

Рикошет погледна към ръката си,не трябваше да използва Кира.
-Какъв глупак съм..-помисли си той и погледна настрани,и без това не му оставаше много,защо засилва процеса?!А да..сега се сети защо..една усмивка се появи на лицето му,заради Моргана..той се усмихна слабо,направи го за да е по-добре..сега вече всичко се свърва.

Моргана спря...Слезе от дървото...Стояха пред огромни железни порти...