Портите на входа към Отвъдното.

Тук бе Отвъдното и само определени хора имаха право да влизат тук.

Те преминаха без проблем...Никой не ги спря...Моргана беше в свои води и нищо не можеше да я притесни..

Рикошет следваше Моргана безмълвно като някакъв си затворник,криеше лицето си в сянката а котката му спеше в ръцете.Усещаше че пръстите му тръпват,всеки шум го караше да си насочва пръста към там и да убие нещото което го причинява но се сдържаше.

Спряха на една поляна..
-Тук ще пренощуваме и утре ще продължим.-усмихна се Моргана

Рикошет стоеше безмълвно за няколко минути но после котката му измяука и прекъсна тишината.
-Моргана,какво точно ще пазя?-попита момчето тихо и едва чуемо.

-Затворници.-отговори мило тя и седна на земята...
Замахна с ръка...Няколко съчки долетяха пред нея и застанаха на куб...

-Какви са тези затворници?Нормални човеци ли?-попита пак Рикошет и я погледна безчувствено също както говореше безчувствено.
-Защо бе толкова замислена докато пътувахме до тук..?Веднъж ти извиках но ти не ме чу..за какво мислеше?-момчето усещаше че има нещо неказано тук..нещо неоточнено.

-Затворниците не са просто хора и не са само хора.-отговори Моргана...
Тя запали огън и се излегна под едно дърво..

-Чувала ли си за Шинра Баншоу?-попита Рик тихо и я погледна,след което отмести погледа си към огъня.

-Не.-усмихна се Моргана.-Да не би да се окаже някой затворник?

-Не..Шинра Баншоу е сила в мен,несвърващо знание..тъй като съм само нисш демон/дявол аз нямам мощта която се изисква за да погълна това знание..говори се че Шинра Баншоу може да изпълнява желания и да лекува нелечими болести..едно заклинание,Дая,което Шинра Баншоу знае,може да лекува даже ефекта от забранените техники..-той сведе глава надолу.
-Тоест да ме накара да спра да се "роня" а ти да спреш да се "разкъсваш" от вече несъществуващи хубави мигове..

-Звучи ми прекалено добро за да съществува.-усмихна се Моргана.-Но най-вероятно го има..

-Шинра Баншоу е в мен но не трябва да я използвам защото знанието й понякога ще се окаже прекалено много за мен и ще умра.-отвърна Рик тихо.
-Тя е много красива,приема облика на невинно момиче с дълга бяла коса и сиви очи..понякога си говоря с нея но тя изчезва а когато се поддам на желанието да я използвам защото тя постоянно ме изкушава да я използвам,тялото ми се покрива с йероглифи..на всяка цена трябва да бъда спрян.

-Ако стане пак така ще те спра...обещавам.-ухили се Моргана...
Тя затвори за миг очи..

Рик кимна и погледна към нея.
-Защо затваряш очи?

Моргана отвори очи и го погледна...
-Не се чувствам много добре...Вероятно е от въздуха...

-Мога ли да ти помогна с нещо?-попита загрижено Рикошет и я погледна но със същия безчувствен поглед..винаги беше така.

-Трябва ми кръв...В случаяу не мисля че можеш да ми помогнеш...
Моргана дишаше учестено...

Рикошет насочи пръст към себе си.
-Мога,повярвай ми.-отвърна й той хладно.
-Ако не,кажи ми къде мога да намеря нещо живо от което да ти набавя кръв?

-Със собствената си кръв не можеш да се храниш нали?-попита Рикошет и я погледна проницателно с огледален поглед.

-В тялото ми няма кръв.-отвърна Моргана...
Тя извърна поглед и се загледа в земята..

-Но в моето има.-отвърна тихо Рикошет и насочи пръст към гърлото си.Нещо сякаш се откъсна и кръв оплиска лицето на Моргана,Рик бе отворил рана във вратът си.
-Не се тревожи,не ме боли.Давай докато можеш..

Моргана затвори очи...Не можеше да се бори....Отдавна не бе пила кръв и това й се отрзяваше...Тя нежно впи зъбите си във врата на Рикошет..

Рикошет й погали лицето и се усмихна слабо.
-Не се тревожи,не трябва да подтискаш чувството..винаги съм насреща,казах ти още в началото..-"да ме използваш когато пожелаеш" продължи той мислено и се усмихна отново.Харесваше му когато е използван,полезен е за всички..