Щаба на Организация "Bloody rain"

Беше Жулиетка...Явно тя първа щеше да каже извинявай или просто нещо такова...

Кучето се отдалечи,ръмжейки..
-Какво искаш?-помисли си той и изръмжа по-тихо.

Жулиета остана спокойна,но погледа й отново беше някак празен...
-Казах ти че не знаеш много за мен...Може би разбра прекалено много и съжалявам за това.-промълви Жулиета...

-Ти щеше да нараниш невинно дете което ти сама въвлече в това..ако не го беше направила щях да се разбера с теб..но ти прекали Уинтър.-отвърна Матю и се превърна в човек.
-Ти прекрачи границата..-макар че все още чувстваше страстта която чувстваше преди..

-Знам.-измъчено призна Жулиета.-Избухнах..Ядосах се много че е излязла...
Тя не погледна Мат....Погледа й се рееше по пода...

Матю се обърна с гръб към нея и сложи ръка на лицето си,как може да усеща това чувство във такъв момент?!
-И затова ли трябваше да я удариш?

-Рядко мисля за действията си...И това не ме оправдава...
Жулиета избягваше да го гледа,защото изгаряше отвътре...

-Права си.-отвърна тихо Матю и погледна към земята.
-Какво ще направиш за да се оправдаеш?

-Няма да се оправдавам.-въздъхна Жулиета.-Ще поема вината си...
Тя ритна едно камъче което беше пред кракът й..

-Това не зависи от мен всъщност..защо дойде тук?Да се изповядаш ли?-попита хладно Матю и се обърна към нея,имаше студен и проницателен поглед.

Жулиета не го погледна..
-Защо се държиш така?!

-Защо според теб се държа така?О чакай..съжалявам господарке,аз забравих че нямам право да ти говоря така.-отвърна Матю и погледна настрани.Когато Жулиет му каза "Как смееш да ми говориш така" или нещо подобно,той охладня към нея.

-Какво искаш да кажа...Че съм виновна?!Добре...Така е!Виновна съм...КАзах неща които не мислех и съм адски виновна.
Жулиета го погледна бегло...

-Ами..да не се отнасяш така с детето.-отвърна невинно Матю и въздъхна УЖ отегчено.

-Тя ще бъде преместена.-отговори веднага Жулиета...

-Къде?-попита Матю по-студено,преместена..?

-Не съм решила още.-сви рамене Жулиета...
Говореше по-спокойно...

-Разбирам.-кимна Матю и погледна към нея.

Жулиета отмести поглед..Косата й бе оформеня в стилен кок и отново по тялото й се спускаше елегантно спортна рокля...

-Поне няма да е близо до теб.-отвърна той тихо и се усмихна слабо.

-Бях прекалено глупава...Поддадох се на действието на алкохола...
Жулиета въздъхна...

-Ъгх..-Матю въздъхна.
-Нека обобщим..ти не си девствена..била си бременна..имаш дете..и пиеш алкохол?

-Без алкохола...Беше просто една пиянска вечер.-усмихна се безрадостно Жулиета...
Тя седна на пода...

-Нека обобщим за мен..-той преглътна и седна до нея.
-Не съм нито женен нито имам деца - девствен съм,не съм докосвал жена освен теб и жена не ме е докосвала освен теб - мисля секса за грозно нещо - мразя деца въпреки че преди малко спасих едно - объркан съм.-очакваше тя да го зареже..напълно.

-Е...Определено си по-добре.-извъртя поглед Жулиета..
Не й пукаше че е девствен или пък каквото и да било...