Щаба на Организация "Bloody rain"

Тук им бе щаба на върколаците..безмилостни същества.

Матю влезе в щаба предпазливо и точно на втората крачка една жена му се нахвърли.
-КЪДЕ БЕШЕ?!-тя го помириса и очите й станаха жълти а устата космата,сякаш се трансформирваше.
-ТИ СИ ЦЕЛУВАЛ ВАМПИР!?МИРИШЕШ НА ТЕЗИ ОТВРАТИТЕЛНИ ЗОМБИТА,КАК СМЕЕШ СИЛВЪРРЕЙН!?ТИ ОПЕТНИ ИМЕТО НА ВСИЧКИ ВЪРКОЛАЦИ!!-Матю сведе глава надолу и въздъхна.
-Осъзнавам това перфектно.-измънка той тихо.Жената го стисна за гърлото но Матю не издаде звук на болка...
---------------
Няколко часа по-късно,Матю бе вързан с едни окови за стената а до него бяха няколко скелета.Жената която го бе сграбчила преди малко държеше камшик..
-ТИ опетни името на ВСИЧКИ върколаци НАВСЯКЪДЕ по света.Вярно ли е?-попита го тя строго.
-Да.-кимна Матю.Тя го удари с камшика по гръдния кош,беше без тениска.Кръв плисна на земята но Матю не показа болка.
-Първо тя те е целунала така ли?И ти не си се съпротивлявал?-Матю кимна.Още един удар от камшика,още кръв..
-След това ТИ си я целунал и то доброволно без да си дрогиран или нещо подобно?Така ли?
-Да.-отново отговори върколака,гласът му правеше студено ехо из коридорите.ПЛЯС.Този път в стомаха му,кръвта шурна и от там.Матю примигна леко.Започваше да го боли доста.
-И след това си й дал кръвта ти?ДОБРОВОЛНО?
-Да..-процеса продължи..Изведнъж се чу шум.Жената рязко се извърна и се превърна във вълк.
-ХАЙДЕ,НАПАДАТ!-изсъска тя.Върколаците кимнаха и всички се втурнаха под формата на вълци към двора..

-Оставете го в килията,ние тръгваме.-два върколака кимнаха и хванаха Матю,който трептеше леко.Имаше студено изражение,сякаш гледаш към мъртвец.Кървеше целия но не усещаше болка,или усилено я игнорираше.Те го прибраха в една килия и тръгнаха към портите на замъка.Върколаците се превърнаха във вълци и започнаха да нападат..

-УБИЙТЕ ГИ!!-изсъска жената и още върколаци дойдоха,вълци със най-различни цветове.Те се нахвърлиха върху Джейкъб а няколко вълка върху Жулиет..

Скоро замъка им се опразни,само Матю и стражите бяха останали да го пазят.Той бе свит в едно ъгълче и сякаш погледа му бе замислен и студен,нямаше вина в него.Тялото му тръпнеше и кървеше от болка но Матю я игнорираше,бе свикнал с нея и не му правеше впечатление.Той просто седеше и си мислеше за Жулиет..

Стражите се заслепиха от красотата но се превърнаха във вълци и се опитаха да ги победят..залитаха като пияни.Матю стоеше в тъмното кътче на килията си и си мислеше за всичко друго което е свързано с Жулиет.

Дамите завлякоха стражите на някъде...Вече не се виждаха нито се чуваха...Някой приклекна към решетката и сложи нещо което започна да писука и изведнъж бум...решетката се разби..

Матю се изправи рязко и се опипа за пистолета но пак му го взеха..супер.
-Ж-Жулиет?-попита той тихо,не виждаше много добре,погледа му бе малко замрежен.
-Ти ли си?

-Бягство?Ама вие наистина нападате нали?-Матю погледна към входа на замъка,почти всички измираха..
-Жулиет,това ще прекрачи границата!Да бягам с вампир,това вече е прекалено!-възпротиви се той,ами разбира се..вече ще го гонят за да го убиват!Ако остане някой който да го гони..
-А и на теб няма да ти са щастливи задето водиш върколак у щаба..

Матю въздъхна и взе пистолета от стражите който бяха в безсъзнание.
-Хубаво..но в това състояние няма да мога да бягам.Къде ти е предавателя?Трябва ми..

-Мразя колите.-отвърна тихо Матю и пренастрой предавателя на друга чистота.Свърза се с хеликоптера си.
-Хектор,координати - в замъка на първия етаж.Автопилот.-след това отново смени чистотата и подаде предавателя на Жулиет.Минути по-късно хеликоптера на Матю се надъни в замъка до тях.

-Качвай се.-отвърна хладно Матю и влезе в хеликоптера.Хвана контролерите и зачака Жулиет да влезе..

Матю се върна и както винаги..всичко бе окървавено..нямаше никой.Празно бе.Той седна сам на пода и се огледа,навсякъде имаше кръв и пистолети..труповете обаче ги нямаше..странно..Той въздъхна и сведе глава надолу,не беше той виновния а Жулиет.Това че тя не го разбира не беше негова вина..но и той бе виновен..да вярва че вампир и върколак могат да..ама че загуба на време.

-Никога не съм мислила че щаба Ви може да е толкова пуст.-долетя до него женски глас...
Чу се звук от токчетаи стъпки...

Матю рязко се превърна във вълк и изръмжа към източника на този шум.Не можеше да види кой е..