Централния парк

Той бе голям и пълен със зеленина. Имаше една голяма детска площадка, езерце и много дървета. Буквално беше като горичка.

Джена стоеше на земята пред езерцето. Гледайки спокойната вода, тя отново се бе замечтала. Момичето изскара слушалките от джоба си, вкара ги в mp3-ката си и си пусна една успокояваща песен. Нуждаеше се от нещо такова..място без хора и шум. Място, където е само тя и музиката ѝ. Място...към което принадлежеше. Джена полегна на меката трева и неусетно заспа малко след това.

Днес Алекс бе решил да се полюбува на парка, който като малък често посещаваше. Но имаше усещането, че денят ще бъде специален. Той реши, че иска да нахрани лебедите, понеже му бяха останали трохи от вкусния сандвич. Той стигна до брега и хвърли остатъците, а лебедите някак си без грация и твърде агресивно се хвърлиха към Алекс, защото трохите паднаха пред него. Не се бе досетил за вятъра. Той се стресна и залитна назад, но успя да се обърне и падна на ръце.
Тогава той се усети, че до него има нещо живо.. нещо, което диша, с пулсираща и ароматна кръв.. Инстинктите му започнаха да действат силно. Той се завъртя и сърцето му спря - момиче, което очевидно си няма ни най-малка идея какво стои до нея..
"Дали ще усети ако я захапя?", запита се Алекс.
Но сърцето му казваше "Недей!". Той се загледа в линиите на лицето и, те бяха толкова перфектни, толкова чувствени, искаше му се просто да я докосне.. и може би да я целуне.. и така той просто застина в блаженство, вторачен в сочните и устни..

Джена сънуваше как пада в дълбока бездна. Различни предмети я заобикаляха...предмети и спомени. В надежда да се измъкне от този кошмар, тя сграбчи най-близкият предмет. Колие. Сребърно колие с висулка, наподобяваща роза. Един от много спомени, които жадуваше да забрави. "Истинските рози умират, затова ти давам тази. Тя ще живее вечно и ще ти напомня за мен. Когато имаш нужда от някого, просто я допри до устните си и ще ме усетиш близо до теб." Тези думи ехтяха в съзнанието ѝ така, сякаш ги бе чула вчера. За жалост не бе чувала този глас от години. Колието висеше на врата ѝ...никога не го сваляше. Не искаше да го изгуби след като бе важна частица от самата нея. Джена хвана сребърната розичка и я допря до устните си. В същия момент се събуди, усещайки топъл дъх върху устните си.
-Д-Дарк?
Не...не можеше да е той. Той бе просто един спомен, отдавна оставен в миналото.

Алекс не успя да удържи тялото си. Докато я гледаше, усети че нещо я тревожи, виждаше как мускулите и потрепват. Изглеждаше все едно се бори с нещо. Искаше да и помогне.
За момент устните и помръднаха и все едно му прошепнаха "Целуни ме..". Тогава той изгуби контрол.
Приближи се и я погледна - не бе виждал толкова нежно лице от години. Всъщност, последното токова бе зърнал вечерта преди Ейми да изчезне. Но той не се сети за това.
Красотата на загадъчното момиче го заплени още повече. Косата и - като коприна, бузите и снежно бели.. Как не я бе виждал до сега?
Искаше да я целуне, червените устни го изкушаваха все повече.. но ако се събуди? Този въпрос просто се появи изчезна от съзнанието му. Всичко, което той желаеше в този момент, бе да я целуне.
Приближи се и докосна устните си до нейните.. те бяха толкова топли, толкова влажни.. Целуна горната, а след това и долната.. Сърцето му спря, светът се събра в тази целувка. Не можеше да осъзнае какво се случва, "Сънувам ли?" се запита..
И тогава тя започна да отваря очи..

Някой я целуваше и, макар Джена да знаеше отлично, че това няма как да е Дарк, тя затвори очи и остави фантазията ѝ да я погълне. Момичето отвърна на целувката, влагайки цялата си страст в нея. "Само този път...само този път ще си представя, че е той." мислеше си тя, изпълвайки целувката с още повече чувства. След миг и двамата отвориха очите си. Тя го погледна плахо, изчервявайки се. От устните ѝ излезе една единствена дума.
- Съжалявам.

-Благодаря ти. - успя да каже Алекс.
Нейната целувка го съсипа.. отдавна не се бе чувствал така.
"Тя ме целуна.. тя.. отвърна на целувката ми .. как.. толкова хубаво беше.. искам да я целуна отново.. искам да усетя допира на устните ѝ в моите.. моля те, целуни ме."
Единствено такива мисли прехвърчаха през ума му.. Надяваше се тя да не го отхвърли, но какви бяха шансовете? Тя е спяла, а той я е целунал..
Но думите ѝ го обнадеждиха. Той започна:
-Но защо съжаляваш? За мен това беше най-хубавото нещо през живота ми ..
И неусетно я погали по бузата а след това и по врата.

Момичето го погледна стъписано, а след това се засмя сърдечно. Погледна го миличко и рошейки му косата отговори на въпроса:
- Не знаех кого целувам! Чувствам се леко глупаво, за което... а в един момент така Ви налетях! Толкова е...неподходящо от страна на едно момиче. Да целува непознат!
Джена се усмихна и погледна към земята, изчервена от срам.

-Непознат ? Това може винаги да се промени. А и съм виновен аз.. та аз те целунах. Сигурно ме смяташ за ужасен човек..
Алекс се отдръпна и сърцето му затупка учестено. Какво ли ще отговори тя? Докато се отдръпваше, той неусетно отново я докосна по бузата. Легна до нея, а черните кичури закриваха голяма част от лицето му. Разкопча си част от ризата, защото се сгорещи. Не можеше да откъсне очи от нея. Нещо му казваше, че я иска в живота си и ще я обича силно.
Усмихна се невинно и се зачуди как ли се казва.. Но не обели и дума, просто я гледаше, наслаждаваше се на удоволствието.

Джена седна до него и се загледа в небето.
- Времето днес е доста приятно. - усмихна се и затвори очи, чувствайки лекия полъх. - И този вятър...сякаш навява самота.
Докосвайки розичката на врата си, една сълза се отрони от очите ѝ. Известно време стояха в пълна тишина, нарушавана само от птиците наоколо. Заедно с Джена обаче, и небето започна да плаче. Малки капчици дъжд падаха отгоре им. Небето стана сиво и мрачно...изпълни се с тъга. Момичето стана и погледна към лежащото момче.
- Аз съм Джена. Джена Крос. Приятно ми е.
Джена му подаде ръка и, в мига в който стиснаха ръце, на небето се появи огромна светкавица.

Алекс не се стресна от светкавицата, той дори се очарова и се замисли, но бързо отговори:
-Алекс Ривърсайд. Удоволствието е изцяло мое. - и целуна ръката ѝ.
В нейните думи имаше истина - от дълго време той се чувстваше самотен, но точно в този момент чувството се засили. Дъждът подчертаваше точно това чувство.
"Самотно, но не сме сами.", си каза наум Алекс.
Започнаха да падат гръмотевици все по-често. Алекс продължаваше да я гледа, а дъждът се засили. Не беше студено, дори напротив - капките бяха топли. "Но не и като устните ѝ.."
Той си свали ризата и покри Джена.
-Надявам се, нямаш нищо против. Не искам да се намокриш.

На устните ѝ се появи нежна усмивка. Момичето свали ризата от себе си и му я върна с думите:
- Нямам нищо против малко вода...нито дори и...много. - в същия момент тя пристъпи към езерцето. Спря, когато водата стигна до кръста ѝ. Тя се обърна към Алекс и се засмя.
- Водата е доста студена. А аз съм достатъчно глупава да продължа да стоя тук. - изхили се палаво Джена, след което се потопи цялата и започна да плува. Обичаше водата..при това доста. Дори и когато е студена, тя винаги влизаше за малко в езерцето. Не плуваше много добре, но все пак бе достатъчно, да не се удави. Дъждът продължаваше да е все така силен, ала небето се изчисти. Слънцето залязваше и, прокрадвайки се между облаците, оцветяваше водата в прекрасните си цветове.

Алекс реши да се присъедини. Остави ризата на тревата, и започна да сваля дънките си, но се спря. Сети се, че боксерките му са червени. Помисли си, че ще изглежда смешно, но реши да рискува. Джена продължаваше да плува, а слънцето я огряваше невероятно. "Прекрасна е. Искам да я нарисувам.", си каза Алекс.
Свали си дънките и набързо влезе във водата... Наистина беше студено, водата стигаше едва до кръста му, а той бе настръхнал. Но топлите капки продължиха. Искаше да отиде до Джена.
Започна да плува към нея, но слънцето го заслепяваше. Силуета на Джена го напътстваше. Сърцето му започна да бие отново учестено, ароматът на кръвта и се носеше над водата. Почти стигна до Джена.
-Може ли да се приближа? - попита Алекс.

- Зависи какво имаш в предвид. - отговори Джена и го погледна. Слънцето бе точно зад нея, осветявайки я така, сякаш тя самата блестеше. Дрехите ѝ бяха станали полу прозрачни и се виждаше всяка една частица от тялото ѝ. Усмивката не слизаше от лицето ѝ, а Алекс все едно си бе глътнал езика. Джена го изгледа притеснено. ''Какво ли си мисли в момента? Да не би да изглеждам странно? Защо...ме гледа така?'' тези въпроси се въртяха в главата ѝ. Тъкмо щеше да си отвори устата, за да ги каже на глас, когато...

..когато Алекс се гмурна. Животинското желание в него надделя.
Той стигна до нея под водата и си сложи ръцете на кръста ѝ, след което допря устните си на корема ѝ.
И се показа над водата, обгърнал я с ръце(всъщност той няма нужда да плува, част от природата на хибрида, и се надяваше Джена да не забележи нещо нередно). Алекс с поглед и каза: "Искам те повече от всичко на света". Докосна с език врата ѝ и нежно впи зъби.

Джена изстена тихо. В началото ѝ се стори приятно, ала малко след това той впи зъбите си по-дълбоко във врата ѝ. Тогава тя осъзна какво всъщност става. Усети как нещо топло се стича надолу под блузата ѝ. Искаше да изпищи, но гласът ѝ сякаш бе изчезнал някъде. Болеше я...много. Искаше да го отблъсне, но нещо я спираше. Нещо странно, което тя самата не можеше да определи какво точно е и защо ѝ пречи. Алекс отмести глава от врата ѝ и я погледна. От устните му течеше кръв и това я ужасяваше. Толкова бе уплашена, че очите ѝ се насълзиха. И въпреки всичко това, единственото, за което можеше да мисли в момента бяха устните му. Тя се приближи плахо до него и го целуна. Усети вкусът на желязо, идващ от кръвта. Устните му бяха студени и я караха да иска още и още...и още.

Алекс я притисна плътно до тялото си. Искаше да усети всичко от нея. Целуна я, но този път не за кратко. С всяка целувка той я притискаше все повече до себе си, хапеше устните ѝ. Този път целуна врата ѝ, не я захапа, но устните му се покриха отново с кръв. Сложи си двете ръце на врата ѝ и я придърпа като я целуна съвсем леко. Отмести косата ѝ, която, също като неговата, закриваше част от лицето ѝ. Снежнобялата ѝ кожа го ослепяваше. Окървавените ѝ устни го подлудяваха.
Падна гръмотевица отново. Но този път Алекс реагира - обърна Джена, прегърна я и се издигнаха над водата.
Положи устни от другата страна на врата ѝ.