Щаба "Айс"

-Страхотно,супер щастлива..
Катрин го целуна нежно по устните..

Рейн леко зачервен отвърна на целувката.
-Радвам се.-усмихна се той.

КАтрин се усмихна...
Няколко дни по-късно Пейн беше доста попорастнала..Вече изглеждаше на около 3-4 годинки...

Рейн търчеше из магазините да купува памперси, пликчета кръв от болниците, и дрехи..

Малката Пейн вече говореше и разбираше повече неща от необходимото,но пък и започваше да се учи да ловува сама..
Седеше на леглото и си клатеше крачетата,докато чакаше някой да дойде и да я поздрави,обаче нито Катрин нито Рейн идваха..

Няколко минути по-късно Рейн се появи и разроши косата на Пейн (Рейн - Пейн? ) меко.
-Хей,сладкиш.-усмихна й се той.

-Здрасти тате...-усмихна се Пейн...(тва е някакъв парадокс с имената )

(Сигурно )
Рейн се усмихна.
-Ам да си виждала майка си наоколо?-той се огледа и се почеса зад тила.
-Защото аз току що бях навън но не я намерих..А, виж какво ти нося..-подаде й едно плюшено мече.
-Знам че може би вече порастваш за тези неща но все пак..Исках да ти го подаря.-намигна й той.

-Мерси тате.-усмихна се Пейн и го прегърна..Пусна го и отговори дипломатично.-Мама е на терасата...

-Оу окей..-усмихна се той.
-Благодаря, сега ще отида да я видя че нещо май се е одрямала..-измънка той замислено и тръгна към терасата..

Катрин седеше на терасата и пушеше цигара...Обърна се за да види как Рейн идва...

-Ам Катрин..?-той се приближи до нея и я погледна.
-Добре ли си..?

-О да..нищо ми няма.-усмихна се Катрин.-Знаеш ли че Пейн изпраща всеки път кошмарни видения когато и недоволна?-попита тя замислено..

-Ам.-Рейн се сепна.
-Ъъ..не..

-Не знам...Това предполагам че е добре,но понякога мъничко прекалява.-засмя се Катрин..

-Ам..а аз защо нищо не усещам?!-Рейн въздъхна.

-Предполагам че към теб има повече респект и затова на те закача...
Катрин сви рамене и изгаси цигарата..

Рейн се смути..
-Или просто все още не е овладяла силите си!

-Не знам.-засмя се Катрин...-Хайде да влизаме..
Тя влезе вътре...Пейн все още седеше на спалнята и си играеше с мечето..

Рейн се протегна и се усмихна на Пейн.

Пейн се ухили.
-Кога ще ядем?-попита тя..
-Миличка,жаждата ти трябва да бъде малко по-обуздана.-каза Катрин..

Рейн не смееше да каже нещо против Катрин.Той просто сложи пликчето кръв във хладилника и погледна към Катрин..

-Добре.-нацупи се леко Пейн,но после пак се усмихна и се заигра..

Рейн седна на дивана и сложи ръка на устата си, преглъщайки жадно.. от отдавна не бе вкусил кръв..

-Мамо...жадна съм..и тате е...значи трябва да пием кръв.-тросна се Пейн..
Катрин я изгледа тъпо..