Щаба на Организация "Смърт"

Мат се ококори.
-Ти си Жулиета!-възкликна той.
-Онази дето си е изтрила паметта и дето беше родила две деца!

Жулиета го погледна като гръмната..Челюстта й увисна във
въздуха..


-Какво?!

Той млъкна.
-Ъ нищо.-все пак тя не помнеше..
-Припознал съм се..

Жулиета се усмихна изведнъж..


-Защо не се присъединиш към нас?Пишем домашни.-в думите й
имаше подтекст..

..който Мат не разбра.
-Ам добре.-усмихна се той.Не му мина през ума че другите приятелки на Жулиета може да го помнят и застана пред Жулиета.
-Аз съм Мат ако не съм се представил.Мат Силвъррейн.-усмихна се той.

-Приятно ми е да се запознаем..


Жулиета бутна вратата..Влязоха в огромна зала,с позлатени
стени,осветявана от изкуствената светлина…Нямаше прозорци и може би не бяха
нужни…Имаше вентилатор и климатик…Беше сравнително топло…Навсякъде имаше
канапета и фотьойли,както и малки масички между тях..В стаята имаше предимно
момичета…Моника тръгна да казва нещо,но Наталия я срита..Никое от момичетата и
момчетата не пишеше домашни..Из стаята се разнасяше цигарен дим и мирис на
силен алкохол..Всъщност единственият прозорец представляваше малък отвор
най-отгоре,почти до тавана..

-Хах..май са ме излъгали..-помисли си Мат и въздъхна.Всички се омълчаха и той се смути.
-Ам аз може би трябва да си тръгна..имам ъм..неща за правене..места за посещаване..-измънка той засрамено.

-Абе нищо не разбирам от тая математика.-метна учебника едно
русокосо момиче..-Я някой да ми обясни..


Всичко отново си стана по старо му..

Явно никой не показа възражение.
-Ам..тогава си тръгвам..-помисли си той засрамено и тръгна към изхода..може би беше прекалено груб към Мериса..?

-Ей..ей..


Жулиета го хвана за ръката…


-Не се притеснявай…Нормално поведение към новите..Ще свикнеш
бързо..

Мат се зачерви и пусна ръката й,защото си спомни за Мериса.Ръцете им бяха студени..веригите бяха студени..
-Ам да.-отърси се той от мислите си.

Жулиета седна на едно канапе и му направи място..


-Ела..


-Хайде де!.-отново повиши глас ръсокосата.-НЕ мога да
разбера скапаните задачи!


Едно момче,с очила и привидно учено се запъти към нея и
започна да й обяснява..

Мат гледаше малко замислено сцената.Всички отначало го гледаха тряснато..странно защо.

Жулиета му предложи цигара,а после и коктейл..

Мат с радост прие..
-Ам вие значи домашни пишете?-попита той объркано.

-Това е предтекст под който стоим тук..Иначе въобще не се
сещаме за домашни..По-скоро си гледаме живота..


Жулиета се ухили.

Мат също се ухили някакси защото нещо започна да му действа алкохола.

Жулиета запали нова цигара и дръпна от нея..Тя се загледа в
Мат..Нещо в него я привличаше..

Мат рееше погледа си към останалите момичета,замислен.Мислеше си за Мериса..за тъжния й и умолителен поглед..дали сега се самообвинява докато той е на купон?
-Ам..къде е Мериса?-попита Мат тихо.

-Предполагам че е в кабинета си…Напоследък е много
странна..-надвика Жулиета музиката.-НАмира се на последния етаж..

-Благодаря.-отвърна разсеян Мат и стана.
-Аз ще тръгвам.-излезе от стаята и тръгна към кабинета на Мериса..почука на вратата.

-Влез.-измънка тихичко Мериса..


Гласът й беше тих и отчаян..

-Мериса..?-Мат отвори вратата предпазливо,ръката му отново затрепери леко от страх.
-Ам..как си..?

-Това е театър,всички играем роля.-обясни спокойно Жулиета и отново махна ръката му..

Мат се разяри.
- КАК МОЖЕ ДА СИ ТОЛКОВА СПОКОЙНА?! - изкрещя й той ядосано,чувстваше се безпомощно..