Мястото където е Айс

-Сега ще можеш да си живееш вечно и то-все млад.-ухили се
Катрин…ТЕ завиха по странична улица и стигнаха до сиропиталището..

-Не искам да живея като зомби!-извика той раздразнено но изпъшка и се въздържа..
-Защо ще ходим в сиропиталището..аз няма да вляза там.Ако видя дъщеря ми ще се..разчувствам..и..не искаш да знаеш какво ще стане по-нататък..-измънка Рейн тихо..

-Ще отидем…Как се казва?


Катрин слезе от колата и отиде да измъкне Рейн..Изкара и
него и го повлече към сиропиталището..Изглеждаше доста мрачно но светлините на
прозорците бяха весели и игриви.

-ПУСНИ МЕ!ПОНЕ ТОВА МЕ ОСТАВИ ДА НАПРАВЯ!ТРАНСФОРМИРА МЕ ВЪВ ВАМПИР ПРОТИВ МОЯТА ВОЛЯ А СЕГА МЕ ВОДИШ ТАМ КЪДЕТО НЯМАМ МЯСТО!ПУСНИ МЕ ПО-ДЯВОЛИТЕ!-изкрещя й той разярено,но колкото и да се дърпаше тя просто го бе хванала здраво..
-Катрин..моля те..не искам да се връщам там..умолявам те..не искам да виждам Ана..тя имаше толкова красиво личице преди а сега..сега е като..като призрак..моля те,не ме карай там..-вече й се молеше искрено..

-Ние ще си вземем Ана.-каза му Катрин,-но ми трябваш ти…Без
роднина няма да ме пуснат при нея..


Катрин го държеше още и го влачеше към входа..ТЯ извади
лична карта от джоба си..


-Виж..Докато сме в сиропиталището ме наричай Мануела.В
момента съм леко извън закона и затова е всичко..Сега спри да се инатиш!

-Как така ще я вземем?! ПУСНИ МЕ!-той вече яко започна да я рита и удря..
-НЯМА ДА Я ВЗИМАМЕ!НЕ ИСКАМ ДА СЕ ПОВТАРЯ СЪЩАТА ГРЕШКА!!НЕКА ТЯ СИ ОСТАНЕ ТУК,ТУК Й Е ПО-ДОБРЕ!!

Катрин се обърна и го удари яростно…


-МЛЪКВАЙ!


Ударът вероятно бе предизвикал някакво счупване или поне
болка…

Нем..по-скоро само болка на която Рейн не реагира.Просто бе изумен че така го командва една жена..Той сведе глава надолу и млъкна.Спря да се дърпа..

Катрин влезе и се представи на една от възпитателките като
Мануела,а него представи естествено като Рейн..


-Търсим Ана.-каза Катрин.


-Съжалявам госпожице Мануела,но..


-Да благодаря Ви.-Катрин мина покрай нея.


Тя държеше Рейн за ръка и го водеше след себе си..Качиха се
на вторият етаж на сиропиталището в момичешките спални…Катрин влезе,а след нея
и Рейн..


-Коя е Ана?-попита го тя..

Рейн вдигна глава и се огледа..
-Не съм сигурен..-измънка той тихо..

Катрин се предаде…Тя обаче не го пусна..Вдигна глава и
огледа всички..Беше голям хаос в спалните помещения..


-Момичета,коя от вас е Ана?.-попита на висок глас Катрин.

Всички посочиха с пръст едно момиче което си играеше само със кукли.Имаше дълги златисти коси,вързани на опашка със панделка и имаше небесно-сини очи..То явно се забавляваше защото се смееше когато куклите му паднат без да искат или пък направят странна стойка.Рейн усети как нещо в него се пропуква и силна душевна болка се отприщва..

Катрин го сръга..


-Престани да правиш това!-изсъска му тя..

Рейн усети как крайниците не го държат и стовари цялата си тежест върху Катрин..с две думи се подпря на нея за да не падне..бе вперил поглед във самото момиче..

-Моля те..Спри да стишкаш ръката ми…Рейн спри!Мислиш ли че
тя иска да е види такъв…


Катрин отново тръгна…Усещаше тежестта на Рейн върху своето
тяло..Катрин се приближи към Ана..


-Здравей.Ти ли си Ана?

-Здравей.-усмихна се момичето и подаде играчката си към Катрин.
-Това е Лили.-представи я тя и се усмихна лъчезарно.
-Аз съм мама Ани и съм мама на Лили.-засмя се тя.Рейн изтръпна и усети как силата в него бавно се изсмуква..всяка дума на Ана го убиваше..

Катрин се усмихна..


-Имаш красива кукла,като теб..-похвали я Катрин.-Ана..Аз съм
Катрин и дойдох да те взема…

-Здравей Катрин.-каза момиченцето и се изправи.
-Незнам защо но тук никой не иска да играе с мен..гледат ме много гадно и ми става самотно.Радвам се че ще ме вземеш защото така няма да съм самотна.-усмихна се Ана лъчезарно.

Катрин хвана Ана за ръката.Тя подбутна Рейн..


-Рейн,моля те..Престани...-Катрин отново се обърна към
Ана.-Ана…Трябва да излезем тихичко…Като на криеница…Съвсем тихо и да стигнем до
хубавата кола…Искам да бъдеш много тиха..

Ана кимна.
-Лили,ти ще бъдеш тиха!-и сложи пръст на устата си.Поклати главата на куклата си и кимна на Катрин.
-Добре готови сме.-усмихна се тя.
-Какво му има на този господин?-попита изведнъж Ана,гледайки притеснено Рейн.Той бе вперил поглед към стената и не помръдваше.Сепна се и веднага се изправи,стискайки здраво тениската си на мястото където бе сърцето ми.
-Н-не се тревожи..-простена й той и се усмихна слабо..имаше чувството че сърцето му щеше да се пръсне от мъка.

-Хайде Ана…Рейн,моля те..Не мога да нося и двамата.-примоли
се Катрин..


Катрин вдигна Ана и хвана за ръката Рейн..

Рейн автоматически пусна ръката й.
-Далеч от мен..-изсъска й той и се усмихна фалшиво на Ана.
-Да тръгваме..

-Тц…Мъже.-извъртя очи Катрин.


Те се изнесоха невидимо от сиропиталището..Катрин тръгна към
колата,тя остави Ана на задната седалка и тръгна към шофьорското място..

Рейн изсумтя и седна на предната седалка но както винаги тя щеше да кара.
-Съобразявай се с скоростта,все пак имаме дете отзад.-укори я той.

Катрин въздъхна..Тя вдигна покрива над колата,за да не
настине Ана.Катрин отново подкара с бясна скорост,но вече не се чувстваше чак
толкова..