Хотела

Леа седеше в стаята си и плачеше.
-Сигурна съм че без мен ще им е много по-добре.-проплака момичето.

-Сега какво да правим?-попита Лайт тихо.
-Незнам..може да пратя Харухи да отиде и да я види..все пак са жени,ще се справят някакси..-измънка Дарк.
-Добра идея..Харухи се върна от почивката затова че..накарай я да се облече като момче и да видим каква ще е реакцията към Харухи от страна на Леа..-двамата си кимнаха и не след дълго на вратата на Леа във хотела се почука.

Момичето стана и извика:
-КОЙТО И ДА Е НЕ ИСКАМ ДА МЕ БЕЗПОКОИТЕ!!!-а след това заключи вратата.

-Ъм..тук съм за да ви сменя чаршафите и да почистя стаята..-измънка тих и смутен глас,типично за Харухи.

-КАЗАХ ДА МЕ ОСТАВИТЕ НАМИРА И ДА НЕ МЕ ПРИТЕСНЯВАТЕ!!!-изкрещя Леа вече доста ядосана.

"Момчето" сведе глава надолу малко отмаляло.Изведнъж му прилоша и до се строполи на земята до вратата й,изпадайки във "безсъзнание".

На Леа изобщо не й пукаше.Тя си седеше на перваза на отворения прозорец и си мислеше за разни неща.

О.О
"Ааа писна ми.Ще разбия вратата" - помисли си Харухи и се изправи.Разбира се беше сценка.Той похлопа няколко пъти на вратата,след което буквално я разби.

Когато я разби Леа се стресна и падна през прозореца...по чудо остана жива...но бе цялата в кръв...

Харухи скокна през прозореца и се приземи като перушинка (защото не бе човек)."Той" я хвана и бързо я качи пак във хотела преди хората да са я видяли.После със силите си започна да я лекува.

момичето отвори очи и щом видя Харухи попита:
-Кой си ти?

-Ам..-Харухи се зачуди дали да й каже истинското си име.
-Фужиока Харухи.-реши се "той".

-Аз пък си помислих че си момче...кажи на Лайт и на Дарк че искам и двамата да ме забравят и че дойдох тук за да не ги нараня по някакъв начин.-каза момичето.

П.П. в едно мнение й бяха казали за Харухи.

Да знам..
-Ам..-Харухи поледна настрани.
-Те вече са наранени,и нищо не може да го промени..защо просто не си останете приятели?-попита тя.

-Не искам да ги наранявам повече!-каза Леа.

-Но ти така още повече ги нараняваш!-Харухи я хвана за ръцете нежно и я погледна в очите.
-Леа,бъди им приятелка и болката ще е по-малка..но за да направиш това трябва да ми кажеш дали чувстваш нещо към тях?

-Незнам защо но...вече нищо не изпитвам към Лайт...а за Дарк...не съм сигурна.-прошепна момичето.

Харухи я погледна в учите и се усмихна меко.
-Близнаците са неразделни.Когато единия е тъжен - и другия е тъжен.Не мисля че ще ти провърви със Дарк..но твоето сърце ще каже какво чувстваш.

-На мен няма да ми провърви с никой...най-добре е да съм сама...не искам да имам и приятели...за да не ги нараня...-каза момичето а после добави:
-моля те остави ме сама.

-Леа пътя който избираш не е правилен!Така само ще нараняваш хората още повече,не си права!

-ОСТАВИ МЕ НАМИРА!!!-изкрещя Леа ядосана.Знаеше че пътя не е правилен но това не я интересуваше.

Харухи въздъхна и се изправи.
-Както искаш.Но знай че в момента повече страдат хората които те обичат,повече даже и от теб.И независимо какво правиш няма да го промениш освен ако не им се извиниш и не предложиш да сте приятели.-тя си тръгна.

-Не искам да имам приятели!-каза си Леа и се просна на леглото.

Момичето излезе навън да се поразходи малко.Изведнъж я нападнаха няколко вампира,сред които бе едно момче с което Леа се бе запознала преди години...и се мразеха.Вампирите я захапаха.Момичето се разпищя.Онова момче извади един нож и я прободе в корема.Раната бе дълбока но не и фатална.Леа се отскубна от вампирите и побягна към замъка на близнаците държейки се за корема.Тя започна да блъска по входната врата на замъка и остави кървави следи от ръцете си(кръвта е от раната).Вампирите я наближаваха...

Пред вратата й се появи едно момче.То явно бе оттук скоро..