Щаба "Айс"

-Не имам предвид..може да е враг.-измънка той тъпо.

-Аа!


Катрин също слезе от колата…

-Добър ден сватя!-изсъска й той и впери поглед в тъмнината..

-Какво?.-погледна го невинно Катрин.
Тя се ослуша

Нещо изшумуля в храстите..

Катрин застана в отбранителна позиция:леко приведена и с
оголени кучешки зъби…Силно ръмжене се отдели от гърдите й.

Рейн взе къртешницата си и я насочи към храста..нещото започна повече да шумоли и изведнъж изскочи от храста.Двамата се стреснаха и се оказа че е било заек..

Катрин си отдъхна и отново влезе в колата,но не затвори вратата...

Рейн също влезе в колата но нещо му се струваше подозрително..

Катрин без да иска протегна ръка и одари Рейн..

Рейн се сепна и изтърва къртешницата.
-Катрин!-извика той възмутено и се обърна към нея.

-Без да искам!.-отвърна му с вик Катрин.

Той изсумтя.
-Добре добре,прощавам ти..макар че ми е много интересно как така без да искаш..

-Ами стреснах се..Защо ми е да те удрям?.-попита Катрин троснато..

-Незнам.Нарочно.-измрънка кисело Рейн.

-Ъ да бе…В момента няма защо да те удрям..


КАтрин сви рамене.

Рейн погледна неусетно към бюста й и усети жаждата да я сграбчи.
-Аз излизам малко.-измънка той бързо и излезе от колата.
-Мамка му.-помисли си кисело.

Катрин отново го изгледа неразбиращо.


-Сега какво ти стана?

-Нищо,стана задушно и исках да изляза навън.-измънка той на висок тон.

-Аа..


Катрин се сети за кое “задушно” говореше и затова го остави
намира

Рейн се бореше със себе си дълго време и след около 30 минути влезе в колата малко сдървено.

-уоу..Много време ти отне.-каза Катрин и погледна часовника
на колата..

-Съжалявам.-измънка той тихо.Беше меко казано отчаян и студен.

-А,няма за какво.-каза му Катрин..

Той се усмихна слабо.