Щаба "Айс"

-Дразни зрението ми и пари по кожата ми-обясни Катрин-А и не бих излязла през деня дори да е въпрос на живот и смърт..

-Само пари ли?Имам предвид..наранява ли те по някакъв начин?Гориш ли?Някакви рани получаваш ли?-попита Зелман отново,не че се тревожеше за нея.Никак даже.

-Вътрешни рани..Прогаря ме от вътре навън...Не знам защо ме питаш след като ти е безразлично..
Катрин сви раммене

-Аз не съм стока.-просъска Катрин и го изгледа кръвнишки.-Какво заплащане предлагаш?

-Ами..нямам финансови недостатъци..да речем..15 хиляди.-предложи Зелман и я погледна очакващо.

-Плюс разноските по мисиите-каза Катрин и се усмихна.

-Добре..20 хиляди..-промърмори отегчено Зелман.
-Току що ми намали заплатата с 2 процента,браво.-измънка той недоволно.

-20 хиляди плюс чисто нова кола,последен модел порше и
достъп до лабораторията.-допълни Катрин със задоволство..


Да свали 2% от заплатата на бъдещият си шеф,брей…Това е
добре и определено е напредък…

-Щетите влизат към разходите по мисиите.-злобно се усмихна Катрин.-Знам пътя,спокойно..

-Как го знаеш като тук влизаш за първи път?-попита Зелман безгрижно и се облегна на дивана със пепсито в ръка.

-Подценяваш ме..секси.-засмя се Катрин и се изправи...
Огледа помещението и се замисли за миг..

-Не.Просто питам.-въздъхна Зелман и погледна към пепсито си.
-Просто усещам нещо..

Катрин се подсмихна.Тя излезе от стаята и тръгна по един коридор...А така...А сега накъде?!Е..бързо щеше да намери пътя...

А сега накъде ли? Ама тя да не е лъгала?
Кейн вървеше по същия път по който вървеше и Катрин,и накрая двамата се сблъскаха.
-Много съжалявам..-измънка той искрено,все още не беше видял с кой се сблъска..а и не предполагаше че ще е тя!Носеше шапка защото в Хонг-Конг изгряваше слънцето..

-И аз съжа...-Катрин го погледна.-А това си ти..

-Ти..-двамата се гледаха втренчено за известно време,на кръв..И Кейн не знаеше защо я мрази..може би просто такава му е работата.

Или просто защото скоро Катрин щеше да е дясната ръка на господаря Бъзик...
-Ааа-Кати нямаше какво да му каже..

Ще видим.. Кейн погледна настрани малко смутено.
-Извинявам се задето се държах зле с теб.-измънка той едва чуемо..

Катрин остана като гръмната...
-Правиш го защото така ти е казал Зелман или защото наистина го мислиш?-попита тя леко виновно..

-Защото наистина го мисля..незнам какво ме обхвана изведнъж..-всъщност знаеше но нямаше намерение да казва.
-Затова те моля да приемеш искрените ми извинения.Съжалявам.-той заби меча си в земята и клекна,като сведе глава надолу в поклон.Черната му коса сега си личеше че бе дълга,защото в онази уличка бе прекалено тъмно и не се виждаше..

-Следващият път когато ми се извиняваш не слизай под моят ръст.-шеговито разроши косата му Катрин и го подмина...Изведнъж обаче спря.--Ааа как се стига до гаража?