Кафене"Pure Blood"

Момичето му сложи каишката и го задърпа към хотела с думите:
-Побързай глупаво псе!!!

-ХЕЙ!-извика Сил но млъкна.
-Нищо.-побърза да каже той.Какво й стана изведнъж?! Уоу..не че имаше нещо против,той така трябваше да се третира но..беше малко шокиращо за него.

-ПОБЪРЗАЙ!!!!-изкрещя му Леа и го задърпа отново.

Каижката около врата му се стегна и той изстена тихо.Скоро стигнаха до хотела..

П.П.:Ще пиша там.

Винсънт влезе в кафенето и седна на една маса,чакайки някой.

-Джууун, не ме дърпааай - мърмореше Хелена, докато съученикът и я дърпаше към едно от кафенетата. Още при флизането си той забеляза познато лице.
-Хей, Винсънт! - извика той и задърпа Хел към масата, на която стоеше чернокосото момче. То вдигна ръка и им помаха.
-Е, к'во прайш? Познавате ли се с Хели? - изстреля Джун още при сядането си.
-Не... - Отвърна момичето и подаде ръка на Винсънт. -Аз съм Хелена, приятно ми е.. - усмихна се тя.

Момчето я погледна и каза:
-Винсънт...приятно ми е.
След малко дойде и сервитьорката:

-И-извинете!Какво ще желаете?-попита тя.Беше нова и още не бе свикнала с униформата.

-Уха, сладка униформа - каза Джун и се ухили.
-М-мерси - изпелтечи момичето.
-Та.. За мен чаша кръв, а за теб, Хел?
-За мен лате макиато, благодаря. - обади се Хелена.
-Винсънт, ти? - обърна се Джун към момчето.

-Водка-отговори момчето.След няколко минути момичето пристигна:

-И-извинете,че се забавих.

-Няма нищо - усмихна се Хелън и отпи от чашата си.
-Винсънт, нещо ново покрай теб? - ухили се Джун и огледа сервитьорката с перверзен поглед.

-Не...а покрай теб Джун?-отговори Винсънт.Сервитьорката се обърна да си тръгва,но щом чу какво каза Винсънт след това спря на място.
-Разгадали ли са случаите с изчезналите хора?

-Не, за съжаление... Все още се опитваме да открием още доказателства.. - каза Джун и забеляза как сервитьорката бързо се обръща. Тя изтреля набързо някакъв въпрос, който никой не можа да разбере.
-Ъ, я повтори, моля? - изгледа я Хелена.

-Спрете да се ровите в тези неща...Ами ако някой ги е убил?-след това си тръгна.Джун успя да види как нещо се стича по лицето й.

-Абе някой да си мисли това, което и аз си мисля? - попита Джун.
-Ако е това, че и тя има пръст в случая, да, мисля го.. - Винсънт гледаше отдалечаващото се момиче. Кафенето беше празно, с изключение на един дядка, седящ в ъгъла и изглеждащ леко мъртъв.. Хелена се затича към момичето, преди някое от момчетата да успее да я спре. Притисна сервитьорката към стената и опря нож до гърлото и.
-Кажи ми всичко, абсолютно всичко, което знаеш...
-ХЕЛЕНА! - извика Джун.

-Това са лични неща и нямам намерение да казвам на никого.-каза разплаканото момиче.Някакси успя да избяга.Побягна извън кафеното по улицата.Когато стигна парка се свлече на земята и заплака:




-С-съжалявам...не съм те забравила...съжалявам...съжалявам...съжалявам...съжалявам...Сатоши...липсваш ми...съжалявам.

-ВЪРНИ СЕ - извика Хелена и понечи да се затича отново, но Винсент я хвана и изви ръцете и назад. Тя простена от болка и пак започна да вика. -ТАЗИ КУЧКА ЗНАЕ НЕЩО И НЕ ИСКА ДА НИ ГО КАЖЕ!
-УСПОКОЙ СЕ, ПО ДЯВОЛИТЕ! - извика Джун, а Хелена продължи да се дърпа. Тогава...

Винсънт каза:
-Тогава да я последваме...

-HELL YEAH! - извика Хелена, грабна ножа си от пода и се затича с нечовешка бързина към парка, с Джун и Винсент зад нея. Видяха момичето и...

то продължи да плаче...не ги беше видяла.
-Съжалявам...съжалявам...съжалявам...съжалявам...съжалявам...не съм те забравила...

Тогава Джун спря Хелена и Винсънт и се заслушаха в думите на момичето, които постепенно се превръщаха само в плач. Тогава Винсънт...

се обърна към Джун и Хелена:
-Какво става?

-Предполагам, че тя ги е убила... Или нещо подобно.. - каза Хелена и отново погледна момичето.

Момичето стана от земята и погледна към небето все още плачейки.
-Къде си?Върни се...върни се и ми се усмихни отново...само това искам.
След като каза това отново се свлече на земята и заплака.Този път съвсем тихо и никой не я чу...освен Джун...
-Сатоши...Сатоши...Сатоши...

-Сатоши ли..? - прошепна Джун и Винсънт го погледна.
-Сатоши? Това да не е..?
-Да, точно той е..
-Сатоши ли? - вдигна вежда Хелена и зачака някой да и отговори.

-До миналата година бяхме съученици...но той изчезна.-уточни Винсънт.