Щаба на Организация "Смърт"

Матю се обърка леко,но не прояви изражение..
-Интересно в какво си ти..-гледаше я проницателно.

Матю се ядоса.
-Вие пък губите електричество.Осъзнайте се госпожице Уинтър,пред вас стои най-добрия върколак който знае как да си играе с електричеството,как да го похабява и как да го съхранява..с помощта на това сме създали наноорганизмите..немъртви,разяждат живи организми независимо какви са - вампири,върколаци..няма значение.Даже и мъртви организми,като теб.Както виждаш убих 20-те ти слуги които се опитаха да ме хванат.-отвърна той спокойно и уверено но със проницателен поглед..

Матю се изуми,неприятно изненадан бе.
-К-какво?-той не можа да повярва,не гледаше към жертвите си а просто убиваше..
-К-какво имаш предвид под това..?-той рязко си изкара пистолета и го насочи към нея,но със изумен поглед и леко треперещи пръсти,това да не са зомбита?!Наноорганизмите му никога не се проваляха!

Матю още повече се изуми,даже в един вид бе ужасен от провала си.Изведнъж някой му се обади по предавателя:
-Господин Силвъррейн!!Келестия!!Тя..
-КЕЛЕСТИЯ!?-изкрещя Матю на предавателя,уплашен и раздразнен.
-Д-да господине,Келестия влезе в замъка и най-вероятно..боя се..-зениците на върколака се разшириха,той погледна към Жулиет и в следващия миг се бе нахвърлил върху нея,очите му блестяха в отровно жълто.
-Кажи на хората си да прочистят замъка от газа който пуснаха или лично аз ще отида и ще го прочистя.-знаеше че ще се провали,газа щеше да го убие преди това..с какво бе този прашец?!Със сребро ли!?

Матю се стресна,трябваше да тръгва да спаси Келестия.
-Мамка му,как може да ти толкова тъпа!?-изкрещя й той в лицето и рязко се превърна във вълк и бързо побягна да скача от 27-мия етаж..уоу..но имаше план.

Матю изръмжа в отговор и отскочи от парапета,във въздуха беше и падаше надолу но бе обърнат към Жулиет.
-Яж ми куршумите.-отвърна й той тихо и рязко я простреля право в главата и то през устата,след което се обърна с гръб към нея и се хвана бързо за хеликоптера.Влезе в него и пилотира към замъка..

Матю я игнорира,чу крещенията на офицера си през предавателя и рязко отскочи от хеликоптера когато наближи земята.Бързо побягна към замъка,"избивайки" вампирите по пътя си.

Матю се обърка,всички го оставяха да влезе..да не е някакъв капан?!
Той влезе в замъка и сложи ръка на носа си и устата си за да не вдишва от дима,който сякаш пък гореше когато го вдиша..Огледа се за Келестия но явно е мъртва..и все пак не се отказваше от това да я намери.

Матю потръпна и рязко си махна ръката,бягаше с всички сили към Келестия..но кой беше онзи силует който бе над нея?

-..и аз ще те убия за това..-промълви Матю,може би щеше да успее да я рани преди той да умре?Рязко се изправи,беше клекнал до мъртвото тяло но сега не.Той си насочи и двата пистолета към силуета и започваше да стреля,около 20 дупки продупчи в тялото й,навсякъде където се сетиш..И Матю продължаваше,макар че започваше да кашля тихо..имаше студен поглед.

-Не и преди да те убия.-отвърна Матю студено,чуваше как по предавателя му викат да се спасява но той не ги слушаше.
-Ти уби моя приятелка,най-добрия ми слуга..достойно е да си платиш със смъртта си.-продължи да я стреля..

Матю щеше да каже нещо но изгуби съзнание и се свлече на земята,не помнеше какво се случи оттогава..

Матю започна да диша по-бързо и се размърда.Отвори очи замаян..