Щаба "Айс"

- Отново ще те питам. За какво съм тук с теб? - попита той вече сериозно.

-Ами защото не искаше да умирам..всъщност ти ме довлече със себе си! - усмихна й се Рейн.

-А да..Е..Ами..Все ще ти намерим призвание.-засмя се
Катрин..

Рейн направи тъпа физиономия.
- Значи.. си ме взела без причина..?

-Не точно.-тя извъртя поглед..-Още когато ме упои и завърза ми се стори готин..

Рейн се усмихна чаровно и подло.
- Не си личеше.. имам предвид ти се канеше да ме изкормиш..

-Да,в началото,но после укротих страстите.-засмя се Катрин..

Рейн се усмихна смутено.
-Да..

-Е,щом до сега не съм те изкормила няма да те изкормя.-Катрин го погали по лицето..

Рейн затвори очи спокойно.
- Винаги когато сложиш тази студена ръка на лицето ми, чувствам се замаян и спокоен..

-Това приятно чувство ли е?.-попита го Катрин и ръката й
остана на лицето му..

- Може да се каже.. - въздъхна Рейн.
- Сякаш някой ме масажира но.. е нежно и .. не мога да го обясня..

Катрин се усмихна доволно и долепи студени устни до челото
му..

Рейн трепна леко и отпусна клепачите си..сякаш се унасяше в сън но беше буден..

Катрин се поотпусна..

- Може ли..? Да отпусна глава на рамото ти..? - попита тихо Рейн..

-Може.-усмихна се Катрин..

Рейн кимна и я прегърна нежно, като внимателно опря главата си на рамото й и си отдъхна изморено.

Катрин го погали по гърба и се облегна на дървото зад себе
си..

- Катрин.. - той млъкна.
- ..нали не ти тежа..?

-А,не,не ми тежиш..добре де,малко,но няма проблем,в момента
съм се облегнала на дървото.


Тя се усмихна..

Рейн се подпря на дървото и се наддигна. Погледна я малко с блуждаещ поглед но бе усмихнат слабо.

Катрин му намигна дяволито..

- Искаш ли да ме видиш как правя тренировки..? - попита тихо Рейн.
- Знам че ще ти хареса..

-Мм.-Катрин се замисли но отговора щеше да си е положителен.-Ами
да..