Готино място за пикник и още нещо...

Луна навлезе навътре в гората.Тя седна под едно дърво и заплака.

-Къде и аз постоянно забравям в тая гора бе? - питаше се червеноокото момче и бягаше леко из гората, докато търсеше едно конкретно дърво. Беше забравил горницата си там и отиваше да си я вземе. Намери дървото и спря да бяга. В този момент забеляза едно момиче, което бе седнало на земята и плачеше.
-Хей, добре ли си? - сложи Рел ръка на рамото на непознатата.

-Ъ,да...просто съм тъжна...но съм свикнала...всеки ден е така.-отговори момичето.

-Оу, разбирам.. - Рел кимна и погледна отново русокосото момиче.
-Ако искаш ще те оставя, дойдох за горницата си... - той посочи дрехата, все още закачена за дървото.

-не...винаги съм сама...затова моля те остани.-каза момичето и го погледна с насълзени очи."Той е...много сладък"помисли си Луна.

Рел се ухили и я погледна изпод вежди.
-Добре, но ми обещаваш да не плачеш, нали? - и в същото време мислеше "Голяма сладурана е..."

Момичето кимна и се опита да се усмихне но просто бе толкова тъжна че не можа.
-как се казваш?-попита го Луна.В мислите й отново се появиха спомените за катастрофата и момичето се опита да не плаче но просто не успя да се овладее и няколко сълзи се стекоха по лицето й докато тя гледаше момчето в очите.
-съжелявам...но просто не мога да не плача...

Момчето бавно погали лицето 'и.
-Няма проблем, разбирам те... И аз бях така. - Рел потрепери при спомена... Стана му гадно.
-Казвам се Рел. - усмихна се той и седна на земята до непознатата.
-А ще може ли да науча и твоето име? - погледна я Рел и зачака отговора 'и.

-Аз съм Луна.Приятно ми е.-каза момичето.Луна най-накрая успя да се усмихне.Усмивката й бе много сладка.

-Луна... Хубаво име.. Майка ми го носеше - тъжно се усмихна момчето. Майка му бе починала при раждането.
-Хей, искаш ли да се разходим? - посочи с ръка момчето гората.

Момичето се усмихна и отговор на въпроса му:
-Да но да не се изгубим...

Момчето се ухили.
-Спокойно. - Рел се вдигна от земята и подаде ръка на Луна.

Луна хвана ръката му.Изчерви се лекичко щом направи това.Двамата навлязоха по-навътре в гората.

Ръката на момичето бе страшно нежна. Рел веднаха забеляза как Луна се изчерви.
-Хах, срамежливка. - ухили 'и се той и тогава зад тях се чу шум.

Луна се обърна и в този миг изскочи един мъж с нож в ръката.Явно Рел е знаел кой е той понеже на лицето му се появи ядосано и уплашено изрежение.Той тъкмо се готвеше да рани момчето с ножа но момичето застана пред него за да го защити но мъжа я рани.

И то не къде, а по лявата гърда. Рел веднаха го забеляза. "Ох, мамка му, сега ако и се нахвърля...".
-Ти в ред ли си? - извика той и атакува Едион - мъжа с ножа... Той уби баща му.
-Рани момичето.. - и със смъртоносна сила Рел изрита мъжа в лицето и след това изтича при Луна.
-Добре ли си?

-Д-да...само леко порязване...добре съм...-каза момичето.Тя докосна леко раната и стисна зъби понеже я заболя доста но се усмихна...не искаше да тревожи Рел.От раната се стичаше кръв надолу по блузата й.

Рел все още гледаше раната... май.
-Ъргх... Радвам се за теб, но трябва да те превържа - и той започна да маха скъсаната 'и блуза.

Момичето се изчерви силно.После момчето й махна и сутиена за да превърже раната.Момичето прикри с ръце гърдите си с думите:
-Не гледай...-и се изчерви още повече.Тогава Рел...

Тогава Рел се извърна настрани.
-Ъргх... - и с това избяга. Вампирът не можеше да устои на кръвта на момичето и просто трябваше да се махне от това място.

Момичето побягна към Рел.Настигна го и го хвана за ръката.
-Моля те не си тръгвай.-помоли го тя.


П.П. да знаеш че не се е облякла нито си е сложила сутиен понеже нямаше да може да го настигне ако се бе забавила.

Рел се обърна.
-Не мога да остана, Луна, просто не е възможно - той я огледа и се вторачи в бюста 'и.

Момичето като разбра къде гледа той веднага прикри бюста си с ръце и силно се изчерви.
-Защо не можеш да останеш?

Рел погледна момичето накриво. Защо всички освен него бяха нормални... Не можеше да 'и каже
-Ъъъъ.. Имам работа, трябва да си тръгвам. - той 'и се усмихна извинително и просто си тръгна.

Момичето гледаше отдалечаващата се фигура на момчето.Изведнъж чу шум и усети как някой я докосва.Тя се обърна назад и видя едно момче зад нея.Момчето я събори на земята и започна да я опипва.Той й бе запушил устата и тя не можеше да изпищи "Помощ".