Мястото където е Айс

Рейн обърна глава настрани само за да не види тя че сърцето му се къса.Сложи ръка на гърдите си и стисна зъби..

Катрин стисна зъби..


-Ана гладна ли си?.-попита Катрин…

Момичето поклати глава.
-Лили ти гладна ли си?-куклата и тя "поклати" глава.
-Не сме гладни.-усмихна се Ана.

Катрин се обърна и кимна..Тя погледна Рейн..


-Не те помни.-каза тихичко Катрин..

-Но аз я помня.И това никога няма да се промени..-помисли си той но действително не й отговори.Просто стисна по-силно тениската си в изблик на болка.

Катрин протегна едната си ръка и го погали по лицето..


-Недей така..Моля те..


Изведнъж Катрин зави рязко,избягвайки тир..

Нежната ласка се превърна във шамар.Рейн се обърна към нея ококорено .
-Да,благодаря за шамара.-измънка той смутено и отново се обърна настрани.

-Спри тогава да се мусиш!.-извика му Катрин.-Ана..Помниш ли
фамзилията си?-попита Катрин момиченцето..

-Разбира се.-усмихна се момичето.
-Лайтнинг..-каза Ана.

-Благодаря ти,Ана..


Катрин спря колата..Тя отново извади личната карта..


-Стой тук.-каза тя на Рейн..

-Супер..пак ще проституираме.-измънка той тихо.Усмихна се отново на Ана и изпъшка.

Катрин беше готова до го удари..


-ИМАЙ МАЛКО СРАМ!!!ДА НЕ БИ ТИ ДА СИ ОСТАНАЛ НА СУХО?!


Катрин влезе в магазина за дрехи,а след това и в другата
сграда…Тя излезе след половин час със документи..

-Все тая..сега и без това съм мъртъв..-измънка той тихо,толкова тихо че Ана да не го чуе..Погледна настрани към стъклото и въздъхна.

Катрин бързо се върна..


-Къщата ти се намира на две пресечки оттук,не питай как
разбрах…


Катрин се обърна и остави торбите на задната седалка до
Ана..

-Ти прави каквото искаш,аз няма да отивам там.-измънка той тихо.

-Само докато ограбя банката на трета улица..Ще ми отнеме
само 2 часа..Даже и по-малко..Хайде Рейн…Не мога да влача Ана с мен…

-Катрин,не ме замествай в твоите глупости.-изсъкса той раздразнено.
-Просто искам малко спокойствие ясно? Ана ще е достатъчно послушна за да стои с теб.Ти засега спри с обирите,не сме престъпници..просто..се разкарай от главата ми.Поне за една минута!-и после съвсем безгрижно слезе от колата и тръгна към един парк.Седна на скамейката и се хвана за косата..

-ИЗВИНЯВАЙ,ОБАЧЕ НЕ Е МОЯ ДЪЩЕРЯ!-извика след него
Катрин.После се обърна след Ана.-Ще стоиш ли тук?..Ето ъм..ще ти пусна музика..


Катрин пусна някакво хаус радио..

Момичето кимна и заслуша музика и се заигра със куклата си.Рейн бе доста далеч от тях..

Катрис изтича след него…В тъмното обаче той нещо й се
губеше..


-Рейн!.-повика го тя..

-Стига де..още не е минала и минута и ти ме викаш..още няколко секунди!-помоли се той и изсумтя.

Катрин се отпусна на друга пейка и затвори очи…

Рейн изсумтя.
-За какво си тук?-попита той тихо.

-Защото не мога да гледам дете…Не съм била майка..гледала
съм кученце,но не е същото..

-Защо поиска да вземем Ана с нас? Тя няма нужда да бъде въвличана във нашите проблеми..във МОИТЕ проблеми..нека просто я върнем..-измънка тихо Рейн.