Каменния храм

Моргана го погледна тъпо...Нещо не схващаше...
-Ъм..Какво стана?

Рик спря да се преструва и се изправи безмълвно.Подаде й хапчето.
-Изиграх те.-отвърна й той спокойно.

Моргана ипъна гръб като попарена...
-ЕЙ!!!!!Помислих си че наистина ти има нещо...

-Когато ми има нещо ще го усетиш.-отвърна й Рик хладно но безболезнено,просто й го каза без чувство.
-Ти какво усети когато се преструвах?

-Усетих...не знам и аз...толкова се уплаших че...Забравих да усещам...

Рик малко се изуми.
-Защо се уплаши?Нали каза че не те е страх от смъртта..?

-Нямах предвид "уплашена",а "стесната"...Не ме е страх от смъртта...
Моргана се усмихна...

-А тогава защо бе стресната?-попита Рик отново и я погледна още по-проницателно.

-Защото всичко стана много бързо...
Моргана се усмихна доволно..

-Много бързо?-той въздъхна малко отчаяно.Значи не е било защото й пукаше за него а защото всичко станало рязко и тя се стреснала.Защо ли се надяваше на това?Прикри тъгата която изпита от изведнъж и се обърна с гръб.
-Ще вали.

На Моргана й пукаше до известна степен...
-Прав си..

-Обичам дъжда..освен когато е кървав.-добави Рик тихо и се обърна към Моргана.
-Виждала ли си кървав дъжд?

-Не.-откровено каза Моргана и погледна към небето...Облаците се приближаваха един към друг...

-Аз съм виждал.-отвърна студено Рик,вече бе студен.
-Кървавия дъжд се появява когато вали дъжд,гърмят светкавици,ти кървиш и всички останали са мъртви около теб,да речем че ти трябва вода,светлина и кръв.Когато светкавицата просветне и гръмне,кръвта се отразява по капките вода и така се получава кървавия дъжд.

-Интересна гледка е значи.-замисли се Морганаа...

-Да.-кимна Рик и се обърна към нея изцяло.
-А ти?Не си ми казала нищо интересно откакто се срещнахме.Имаш ли история?

-Чувал ли си за затвора Монрон?-попита Моргана...

-Не..външния свят не ме интересува затова не съм чувал много за него и за хората които го обитават..Какво за този затвор?Монрор е фамилията ти,това има нещо общо с теб нали?-попита я той и я погледна.

-Монрон е затворът за най-върлите престъпници от всички измерения и светове...Да има общо...В момента аз съм главна надзирателка и всъщност търся още надзиратели...

-Използвай ме.-отвърна Рик малко въодушевен.
-Моля те,използвай ме!-този път го каза със надежда.Искаше да помогне..

-Добре...Но затвора е в Отвъдното...Може да ни отнеме време да стигнем до там...

-Няма значение,искам да помогна с нещо.-отвърна вече по-спокойно Рик и се приближи до Моргана.
-Ти се опита да ми помогнеш,но и се държиш добре с мен..не съм свикнал хората да се държат добре с мен а и няма с какво да им се отплатя.Бих искал да ти помагам.

-Радвам се...Затвора е на север.-тя показа с пръст.-Но ние ще тръгнем на изток за да минем през главните порти...

-Добре.-кимна Рик и се усмихна меко.
-Нека само си взема Силвър..ще ме чакаш нали?Аз ще бързам.

-Ще те чакам.-отговори му Моргана и се усмихна...