Пътя към безгрижния живот..

Рикошет мина оттук и се огледа спокойно.Всички същества започнаха да бягат от него.
-ДЯВОЛ!!ПАЗЕТЕ СЕ!-разпищя се една фея и бързо побягна.Ам тоест полетя..Скоро гората се опразни.Рикошет седна до едно дърво и затвори очи сякаш нищо не се е случило.

Стейси се разхождаше в гората и изведнъж видя едно момче.Приближи се до него и каза:
-Здравей!Аз съм Стейси Олсен.А ти кой си?

Скоро се чу хъркане..хър-хър..момчето бе заспало и сънуваше шумно..всички феи се бяха изпокрили,само една трепереше зад едно дърво..тя хвана Стейси и я повлече малко по-далеч от момчето.
-Слушай!Трябва да се махнеш от него!СЕГА!

Погледнах феята и й казах:
-Искам да се запозная с него,така че няма да се махна!-и се прриближих до момчето чакайки да се събуди.

-Не,не!!Ти не разбираш!!-изписка феята тихо за да не събуди Рикошет.
-НЕ!!МАХНИ СЕ ОТ ТАМ!!ТИ НЕ ЗНАЕШ КАКЪВ Е!!

-Махни се!Дразниш ме досадна фейо!-казах й ядосано аз и седнах до момчето.

-Той е дя-..-момчето се събуди и погледна с учудване феята.
-БЯГАЙ!-изпищя тя и хукна да бяга.Рикошет повдигна вежда,зелените му ириси се обърнаха към момичето и я погледнаха.
-Здравей.

-Здрасти!Аз съм Стейси Олсен!-казах му аз и му се усмихнах

-Оу..здравей Стейси..аз съм Рикошет Блейд но можеш да ми казваш Ри-..-момчето се прозя,говореше със мек и доста мрънкащ тон.
-Рик или Блейд..

Усмихнах се широко.
-Приятно ми е!-казах аз и подадох ръка да се здрависаме.

Момчето погледна сънено към ръката.
-А да..-той се сети че тя иска да се здрависат и й хвана ръката.Здрависа се с нея.
-Какво ти каза онази фея?

-Да се махам,защото не знам какъв си.Много е досадна...-казах му аз и се усмихнах.

Рикошет вдигна ръка към храстите и феята излезе,треперейки.
-Да я убия ли?-попита той тихо,едва чуемо..

-Не,недей!Само Бог има правото да я убие,защото той я е създал!-казах му аз.

Рик погледна изумено към Стейси и кимна..
-..права си..-измънка той с тих тон и отпусна ръка.Феята го напсува,помоли се на Бог и си тръгна бързо..

Усмихнах му се и попитах:
-Защо се бои от теб Рик?

Момчето реши да замаже положението..
-Не се тревожи!-то се усмихна мило и чаровно.
-Не е нищо което да махне прекрасната усмивка от лицето ти!

Засмях се и казах:
-Е,щом така казваш!

Рикошет се усмихна мило.
-Да така казвам.

Стейси му се усмихна.
-Ам само да те попитам нещо:ти вампир или човек си?

-Защо трябва да съм или вампир или човек?-попита Рик учудено и се изправи,прозявайки се.
-Не..не съм нито едно от двете.

-Ами какво си тогава?Не ми приличаш нито на елф,нито на нещо друго...

-Аз съм..-то погледна настрани малко объркано и лениво.Почеса се зад тила.
-Ам..ти какво си?

-Човек...и нямам никакви вълшебни сили.-отговори му Стейси.

-И аз.-кимна Рик макар че това бе лъжа.А и той изглеждаше много на човек,кой би се осъмнил?